Какво кара човек не само да влезе в пещера, дълбока стотици метри, но там да се гмурне в тъмната вода?
Пещерното гмуркане се счита за един от най-опасните спортове. При възникнал проблем водолазите не могат да изплуват вертикално нагоре, като в морето, а трябва да преплуват обратния път, по който са дошли, често – в по-лоши условия. Трябва да имат достатъчно бутилки с газови смеси, които заместват кислорода, достатъчно източници на светлина и да се движат само по въжето, по което са се гмурнали. Недостатъчно опитните изпадат в паника и се удавят.
Това разказва Франк Васюр, на 51 години, с повече от 30 години опит в пещерното гмуркане. По професия той е начален учител, но голяма част от живота си прекарва под земята и във водата. Изследва пещери и сифони във Франция, както и в много други страни по света, включително у нас.
Споделя своят опит и приключения във фотографски албуми, репортажи, филми, учебници, книги, сайтове и стотици публикации, за да може откритията му да бъдат от полза за другите. Преподава пещерно гмуркане към Международната агенция по техническо гмуркане (TDI).
Интервю на Таня Иванова
Знаете ли колко души по света се занимават с това?
„В пещерното гмуркане дълго време имаше само изследователи, които проучваха пещерите, картираха ги и т.н. От 10-15 години обаче има такива, които се спускат в проучени пещери просто за удоволствие. Много повече хора вече практикуват пещерно гмуркане – няколко хиляди, но малцина са изследователите – може би 400-500 в цял свят.
Защо това се счита за един от най-опасните екстремни спортове?
Защото човешкото тяло не е пригодено да живее под земята, нито във водата, а ние съчетаваме именно тези две неща. В случай на проблем, трябва да стигнем до входа на изпълнената с вода галерия и това може да е по-проблематично, отколкото при гмуркането в морето. В морето трябва просто да излезеш на повърхността, докато в пещерата, ако си на 500 метра и се появи проблем, трябва да преплуваш обратно тези 500 метра и след това да бъдеш отведен. Трябва да можеш първо да решиш проблема, а след това да се върнеш сам, може би в по-лоши условия, особено ако водата е мътна и не виждаш добре. И по-голямото предизвикателство е да се върнеш обратно, подобно на алпинизма. Но сега вече имаме достатъчно добра екипировка и техника, за да го правим безопасно. Особено когато се прави с мисъл! Трябва да имаш предвид, че се налага да се върнеш по същия начин, по който си слязъл, дори може би в по-лоши условия, така че е добре да си запазил достатъчно сили, за да си в състояние да се върнеш.
Имали ли сте някога паник-атаки или нещо подобно, особено в началото?
Да, разбира се, не само в началото. Ако погледнете историята на пещерното гмуркане, преди 20-30 години инцидентите се дължаха на лоша екипировка – нямаш достатъчно въздух, оставаш без светлина… Сега това не е така – имаме доста качествена екипировка. В днешно време инцидентите стават с хора, които имат добра екипировка и искат, че могат да постигнат невероятни неща, но не са достатъчно добре подготвени, отиват твърде далеч, слизат твърде бързо, а после, когато се появи проблем, не знаят как да го решат и изпадат в паника. Едно от правилата в пещерното гмуркане е, че основната екипировка е двойна – имаме най-малко два фенера, две бутилки с газ за дишане. Но! Имаме само един мозък! Така че ако има проблем, никой не може да мисли, вместо теб самия, никой не може да диша, вместо теб самия, и ти трябва да си способен да решиш проблема, да се справиш със ситуацията. А това изисква тренировки, време и опит, за да си добър пещерен водолаз.
На практика, ти винаги управляваш своите газови смеси. Имаш уред да проверяваш колко имаш. Освен това, носиш минимум 2 бутилки, може дори 3 или 4. Използваш една четвърт от газовите смеси за дишане на слизане, една четвърт – на връщане, и си оставяш половин бутилка за сигурност, ако се наложи да се забавиш.
Какво правите, когато водата стане мътна?
Това много често се случва, защото пещерите са природни обекти – вода и варовик, да речем, пясък, глина, винаги има някакви частици във водата. На слизане тя е чиста, но на връщане става мътна, така че следваме същата линия, “пилотното въже”, по което сме слезли.
Кое Ви е най-любимото място за гмуркане?
Моята цел е да намирам и изследвам нови места, така че моето любимо място е следващото, което ще отида да изследвам.
Колко най-дълбоко сте се гмуркали?
Аз избрах да не се гмуркам много надълбоко, такъв е моят личен избор. Най-дълбоко съм бил на 145 метра, но аз слизам в пещера само за да я проучвам, не за забавление, защото това е по-голямо предизвикателство за мен. Колкото по-дълбоко слизаш, толкова по-сложно е да се върнеш, нямаш време да снимаш видео, да изследваш и не е много интересно.
Сега върху какво работите?
Винаги движа няколко проекта, в различни страни. Може би скоро ще отида в Хърватия и Испания. Живея в Южна Франция и наоколо има много пещери, в които имам редица поставни цели. Това, което харесвам в пещерното гмуркане е, че всяка пещера е отделен случай, напълно различен от останалите – трябва да избереш подходящата екипировка, да помислиш как да го направиш, за да оцелееш и да изпълниш целите си – всичко това е много интересно за мен.
Кое би било най-голямото постижение за Вас?
Може би откриването на подземна река близо до дома ми. Има малка планина там, с река и няколко сифона, но никога никой не е влизал. Също и, ако намеря някой артефакт, свързан с археологията, би било голямо постижение.
Защо, всъщност, избрахте пещерното гмуркане, какво Ви дава то?
Първо, аз съм пещерняк, но видях, че за да изследвам напълно една пещера, трябва да мога и да се гмуркам. Така започнах да се уча – първо на обикновено гмуркане, а после и на пещерно. За мен пещерното гмуркане е начин, по който може да се изследва планетата ни. Голяма част от нея вече е опозната – повечето върхове са изкачени, пустините са обходени, имаме сателитни снимки и пр. Има само две места на Земята, които не са проучени – най-дълбоките части на океаните и пещерите. Така че пещерното гмуркане е начин да изследваме нашата планета, да я опознаем по-добре, да я уважаваме и да я опазим, надявам се!
