Коя е най-мързеливата нация?

В материал на българската секция на „Дойче веле”, под наименованието „Безделниците на България” е описана тревожна констатация. Там се казва, че всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо – нито работи, нито учи, нито стажува. По този показател България „изпреварва“ дори закъсалата си южна съседка.

За съжаление това не е единственият печален рекорд. Трагичен е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. По изчисления на изданието, тази издръжка се равнява на близо 3,5 процента от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми – над 3 милиарда лева.

Приблизително една четвърт от поколенията, на които бяха възложени големи надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия, не правят абсолютно нищо – нито учат, нито работят, нито стажуват. Това са около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години.

Според социалният антрополог Харалан Александров, най- простото обяснение, което може да се даде в случая е тежката икономическа ситуация. Той обаче уточнява: „По- задълбоченият анализ разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“. И добавя: „Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира” с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно“. Според антрополога у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш – сега и веднага!“.

Около 60 хиляди от бездействащите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица, която по официална статистика е около 30 процента, но реално достига 80-90 на сто. „Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма – порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци“ започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират“. Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров. Той е потресен, след като се е срещнал с млади българи в казанлъшкото село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа“. Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.

Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници” е също по-висок от средните за Евросъюза стойности.

96 на сто от анкетираните трайно безработни българи твърдят, че биха могли веднага да започнат трудова дейност, но нямат и не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение” е едва 30%. Единственото, по което си приличат българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях. За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто. „Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил – важно е за какво те бива“, казва социалният антрополог Харалан Александров. „Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука – това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на лузърите. Наричаме ги „обезкуражени”, което всъщност е нелогично, тъй като за да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените“ никога не са го притежавали“, обобщава Харалан Александров.

Коментари чрез Facebook

коментара