Въпреки че Червената планета вече е студена и суха, площадката за разтоварване (наречена „Кратер Йезеро“) е на терена на дълбоко пресъхнало езеро с дължина 500 метра, в което се е вливала мрежа от реки преди 3,5 до 3,9 милиарда години.
„Делтата е добро място за евентуално откриване на свидетелства за живот, доказателства за който да са съхранени в продължение на милиарди години, изминали от момента на появата на това езеро“, казва Кен Фарли, учен от проекта Mars 2020 в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА.
Експертите смятат, че широк басейн с дължина от 45 километра, от който пресъхналото езеро е част, би могъл да събере и запази древни органични молекули и други признаци на микробен живот.
Най-малко пет различни вида скали, включително „глини и карбонати, които имат висок потенциал за запазване на подписите от миналия живот“, се смятат за разположени в кратера, намиращ се северно от марсианския екватор, съобщи американската космическа агенция.
Карбонатна скала се образува от взаимодействието на водата, атмосферните газове и скалата и оставя улики за обитаемата среда, пояснява Фарли.
Учените са обсъждали къде да кацнат през последните четири години и са избрали кратера сред 60 други възможни места.
Роувърът 2020 на стойност 2,5 милиарда долара е планирана да бъде изпратен през юли 2020 г. и да кацне на Марс през февруари 2021 година.
Марс 2020 има за цел да се приземи в кратера и да събере проби, които в крайна сметка ще бъдат върнати на Земята за по-нататъшен анализ, може би към края на следващото десетилетие.
Разбира се, първо роувърът трябва да кацне на повърхността непокътнат и изправен, избягвайки полета от камъни, пясъчни капани и стръмните краища на делтата.
Марс 2020 ще използва същата технология за кацане, която през 2012 г. успешно беше използвана от роувъра на НАСА, кацнал на място, наречено Кратерът Гейл (Gale Crater) .
Гейл Кратер, с многобройните си слоеве от утайки, е избран, за да разкаже историята за това как Марс е преминал от топла, влажна планета към студената и прашна пустиня, която днес наблюдаваме.
Мястото за кацане в кратера „Йезеро“ е различно поради обилните му карбонатни скали и това, което учените се надяват те да разкрият за ранното обитаване на Марс.
Jezerocrater/NASA/JPL/JHUAPL/MSSS/Brown University
Вместо да разполага с аналитична лаборатория на борда – подобно на Curiosity, Марс 2020 е предназначен да гледа на скалите в по-фин мащаб, за да открие какви биологични видове (ако има такива),са се запазили.
Първо ще събере образци от по-интересните скали, след това ще ги складира в съдове за връщане и по-нататъшно проучване на Земята. Отделна мисия, която все още трябва да бъде определена, ще върне скалите обратно на Земята.
Знаейки повече за евентуалното развитие на живот на Марс в далечното минало, може да разберем и за това как животът се е развивал на Земята.
„Марс е една от четирите скалисти планети в Слънчевата система и всъщност има най-добрите свидетелства за това, което се случва през първите милиарди години при възникването на планетите“, казва Майкъл Майер, водещ учен в програмата на НАСА за изследване на Марс.
„По същото време, когато животът е започвал на Земята, животът можеше би е започнал и на Марс“, добавя той.
„На Марс имало условия, подобни на ранната Земя, през първите милиарди години – така че това, което може да се случи в нашата слънчева система, което позволява живот на нашата планета, може да се окаже вярно и за Марс“.
Някои особености на Земята, като тектоничните плочи, които периодично променят терена или течащата вода, която измива древните артефакти, липсват на Марс и всъщност правят търсенето по-лесно за намиране на евентуален ранен микробен живот там, в сравнение със Земята.
„Тъй като на повърхността на Марс има толкова много древни скали, тази информация би била по-достъпна“, казва Майер.
Мисиите на роботизирани роувъри са важна част от изследването на космическото пространство, и помагат да се осъществят усилията на НАСА за изпращането на хората на Марс през следващите десетилетия.
„Марс е наистина очевидното място, след Луната, където да отидем и да разширим присъствието си в дълбокото космическо пространство“, казва Томас Зурбухен, асоцииран администратор на дирекция „Научна мисия на НАСА“.
НАСА обещава да изпрати хора до Марс през 30-те години на века, но експертите от индустрията твърдят, че това може да отнеме и повече време. Те казват, че мисията трябва да се премести през 40-те години на този век, за да може изпратените астронавти да оцелеят на Червената планета.
Източник: megavselena.bg