В един момент обаче бизнесът на баща му Карлос с диаманти се срутва, той фалира, изоставя семейството и заминава за Венецуела. Майка му Леонор, Луи и двете му сестри са принудени да живеят в значително по-скромен квартал. Леонор често избухва заради трудния живот. По-късно Луи дьо Фюнес казва, че театралните сцени на майка му вкъщи са били неговите първи уроци по актьорско майсторство.Той се чувства вдъхновен заради прескачането от образ в образ.
Като младеж Луи бил тих и даже тъжен, защото дълго време не намирал призванието си. Започва да се занимава със счетоводство, после става кожухар, чертожник, ваксаджия, занимавал се е и с търговия. На 27 години попада в театъра като декоратор. С времето получил и малки роли в някои оперети. След 30-годишнината си дебютира и на екрана – през 1946 г. във филма „Изкушението на Барбизон“.
Появява се в епизодични роли в 75 филма, преди да бъде забелязан от света. Това се случва с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 г., когато дьо Фюнес вече е на 44 години. В тия обаче той показва качества на уникален комик. След премиерата на филма Луи е обявен за най-смешния комик на Франция, ненадминат и до днес. Филмографията му наброява над 150 ленти. На някои от тях е режисьор и сценарист.
Луи дьо Фюнес бил запален рибар, но за издание „Le Journal du dimanche“ на 29 ноември 1981 година казва: Отказах се от риболова в деня, в който забелязах, че когато ги хвана, рибите не потръпват от радост.