Документалният филм „Технология на злото“ за насилствената асимилация на българските турци през 1984-1989 г. може да бъде видян в София. За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ създателката на лентата Татяна Ваксберг сподели, че от 15 години филмът не е бил излъчван публично на територията на България, тъй като при първото си показване е предизвикал много силни негативни реакции.
Има една теза, на която аз съм застъпник. Тя се състои в това, че омразата винаги е била налице, сменял се е само обектът на тази омраза. В момента, ако погледнете и социологическите данни, ще видите, че това, което цареше в България в продължение на дълги години като настроение срещу българските турци, вече е по-приглушено. Има нов обект на омразата. Това са роми. И веднага след тях – бежанци като по-нов процес. Младото поколение много трудно би възприело този филм и този разказ за възродителния процес, защото медиите в наши дни не му предоставят въобще дразнител на тема „етнически турци“. Там дразнителят, който е признат повсеместно, са ромите и бежанците.
Филмът е направен по документи на база на 5-годишни изследвания на авторката в архивите на 6 архивни институции, допълни Ваксберг. В учебниците процесът още не се изучава и младите не научават за него, допълни тя и обясни защо делото за възродителния процес е било върнато от съда:
Обвинителният акт за така наречения „Възродителен процес“ е нещо като продължение на самия Възродителен процес. Той започва с 5-странична възхвала на политиката на Тодор Живков. Впоследствие става ясно, че на членовете на Политбюро, на хората, които са начело на държавата и са замислили това престъпление, се вменява извършването на действия, които никой не би потвърдил, че представляват престъпление и те не биват обвинявани за онова, което реално са извършвали. Например депортирането на повече от 340 000 български граждани не е изобщо било никога предмет на съдебно дирене. Хората от Политбюро са обвинени например, че са допринесли за изпращането на остров Белене на определен брой български турци, където са държани в изолация и където спрямо тях е упражнено насилие. Който и български турчин да попитате, който е бил на остров Белене, ще ви каже, че насилие срещу тях не е било извършвано. Тоест, ако сега ние с Вас сме съдии по това дело, ние сме дължни да произнесем оправдателна присъда.
