Изследователи и представители на публичните политики, гражданския сектор, експерти, работещи в областта на опазването и реставрацията и музеологията в дискутираха през почивните дни по темата: „Геният на мястото, политиките на идентичност в българските градове и еврофондовете“. По тази тема дискутирата
За предаването „Хоризонт до обед“ Валентина Георгиева от катедра „История и теория на културата“ към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ обясни, че у нас реконструкцията и строежът на паметници са били разглеждани като ресурс за ревитализиране на малките градове, на регионите, но това е породило и споровете дали трябва да се създават и нови паметници, които претендират да бъдат автентични? Запитана дали новите паметници увреждат културното наследство тя обясни:
Зависи къде са създадени. Там, където те са създадени на мястото на самия археологически обект, там е проблематично, защото знаете, в науката боравим с хипотези. Момента, където спира онова, което е намерено, и започва хипотезата – това е проблематичният момент колко точно да надстрояваме. Но имаме и казуси, имаме и случаи, в които се създава на чисто място, където няма археология, някакъв вид реконструкция и това, като че ли, е по-чистият вариант.
Въпросите, които поставихме в края на конференцията са доколко публичните политики трябва да се въвличат в създаването на забавления. Публичните политики трябва да участват в съхраняването на наследството, защото много често тези археологически паметници са публична държавна собственост и наследството е общо благо. Проблемът е, че това наследство трябва да бъде обживяно. Няма нищо по-тъжно от един изоставен археологически обект. Обживяването обаче върви по линията на забавлението – там трябва да направим нещо като барче, нещо като ресторантче, също така би било добре да има действено пресъздаване на някакви тракийски ритуали, нещо, което забавлява хората. Въпросът е трябва ли публичните политики да участват в това.
Най-опасно, спрямо бъдещето на културното ни наследство е премахването на паметниците, независимо от кой период са, категорична е Георгиева.
Демоните и скелетите те са страховити, те са опасни, но те също са забавни по някакъв начин, завърши тя.