Вече има достатъчно доказателства, че има двоен стандарт при храните, особено при тези, които идват от ЕС. Това заяви в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ депутатът от „БСП за България“ Светла Бъчварова, която е заместник-председател на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание:
Наскоро беше приета възможността всяка една от страните – членки на ЕС да разполага и с финансови средства, за да може да следи и да направи необходимите изследвания, за да докаже този двоен стандарт, тъй като това досега се вършеше от съответните агенции, без това да бъде регламентирано. Законът за храните има малко по-друга цел – не толкова двойния стандарт и не толкова качеството на храните, а един ред в контрола, който започва от производителя, преработвателя, дистрибутора, заедно с транспортните средства. Досега българското законодателство не беше регламентирано по никакъв начин как и по какъв начин се осъществява транспортирането на тези продукти, които са за крайни потребители. Сега се изисква съответно те да бъдат по съответния ред в информационни системи и да имат сертификат, който им дава възможност да осъществяват тази дейност. От тази гледна точка като цялостна философия на закона ние го подкрепихме, защото промените след 1997 година бяха много с доста прибавяния на директиви и регламенти, но сега имаме общо взето една стройна система, която дава възможност включително и интернет търговията да бъде обхваната като контролна дейност.
Доброто в закона е, че има цял раздел за генномодифицираните продукти и начина, по който те ще бъдат контролирани, защото в досегашния имаше само един текст, който беше и пожелателен, което дава възможност наистина да има проследимост на продуктите, добави още Бъчварова:
На практика и сега действат европейски директиви, които казват, че над определено ниво на ГМО продуктите трябва да са изписани като етикет.
Проблемът с минералните води също е от доста време, каза заместник-председателят на Комисията по земеделието и храните:
Досега водите не са били под контрола на Агенцията по храните, а по скоро Министерство на околната среда, Министерство на здравеопазването са били страните, които са контролирали, които са осъществявали политиката по отношение на минералните и изворните води.
Искаме да има голям процент продавани български стоки във веригите магазини, но в проекта на закона има едно определение, че български продукт е този, който е произведен само от българска суровина. Това коментира пред „Хоризонт“ Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите:
Това е невъзможно за месните продукти. Както всички знаете, телешкото месо в България е недостатъчно и никога не е достигало. При свинското месо вече има доста голям напредък. Добиват се вече около 80 000-90 000 тона, но на нас са ни необходими 240 000 тона. Ако това определение остане, ние няма как да успеем. Предложихме под внимание факта, че не само суровината, а и добавената стойност на произведените продукти има голямо значение за българската икономика. В цял свят основен стремеж е не да продаваш суровина, а преработена продукция.
Цялото интервю със Светла Бъчварова и Атанас Урджанов можете да чуете от звуковия файл.
