Можете ли да предположите, че колата, която сте изпратили в България, месец-два по-късно все така ще си кротува в някое депо в Англия или пък ще е разглобена на авточасти и разпродадена? Със сигурност не е предполагало в какво се забърква едно българско семейство в Лондон, когато е посегнало да набере номера на поредната обява за автопревоз до България. Благодарим на Петя и Павел Веселички за желанието им да разкажат за своя кошмар на име „Георги Георгиев” и да предупредят тези, които все още не са го сънували. Де да беше сън обаче.
Описание на „Георги Георгиев”:
Все още не се разполага с негова снимка. По думите на хората, които са го виждали, той е висок около 1.65 м., на видима възраст към 35 години, с тренирана фигура, голям часовник и чантичка в стил „чейнчаджия от 90-те”
Профил:
Действа обикновено сам, но има поне един помощник, който често пъти вдига телефона при началния контакт. Не предоставя паспорт за удостоверяване на самоличност, а си служи с разпечатки или факсове, на които е посочен недействителен адрес, на който е регистрирана фирмата му. Спедиторската му компания Sprin Trans не съществува в регистъра на Companies House. Постоянно сменя номерата на мобилните си телефони и не разполага с офисен телефон. Винаги идва да вземе колата от адреса на клиента. Кара черен фолксваген „Борат”. За да спечели доверието на клиента, твърди че работи с полицията и ползва нейните пътни услуги (recovery services) ако има проблеми с транспортирането.
На 23 март, 2011 г. решихме да купим автомобил от Англия и да го пратим в България. Започнахме да търсим транспортна фирма за целта. След като разгледахме обявите в сайта на БГ Хелп, избрахме офертата на фирма Sprin Trans. Телефонът ни вдигна човек, който каза, че бил работил с брат си Георги Георгиев, с когото трябвало да уточним цената на услугата. Свързахме се с Жоро, и той ни поиска 600 паунда за превоза, но после се съгласи на 550 паунда. Каза ни, че фирмата му Sprin Trans развивала спедиторска дейност към транспортната компания Eurogaz EOOД. Разбрахме се да вземе автомобила от адреса ни и да го закара в 10 дневен срок с автовоза до България.
Той дойде на следващия ден и ни връчи предварително подпечатана фактура, която трябваше саморъчно да попълня, после взе парите и откара автомобила. Датата бе 24 март. Каза, че на следващия ден ще ми даде попълнения формуляр за международна „товарителница” (International Consignment Note – документът, който носи подписа на клиента и се издава от транспортната компания с цел да се докаже договорения превоз при преминаването през граница). Получих този формуляр един месец по-късно – на 22 април.
През следващите 10 дена предполагахме, че нещата при него вървят по график и не считахме за нужно да му звъним. Поживяли известно време в Англия, вярвахме на това което ни се казва. На десетия ден звъннах на Жоро и разбрах, че автомобилът е още в Англия. Бил натоварен, но камионът трябвало да отиде най-напред до Манчестър, а там пък се бил забавил, но след два дена щял да мине през граничния пункт на Доувър, защото вече били закупили билет с дата.
Минаха още 10 дена. Жоро ми разказваше всеки ден по телефона, че камионът бивал спиран по една или друга причина ту в Германия, ту в Унгария, ту в Румъния. Винаги имаше под ръка нова версия за бавното напредване на доставката. Увъртанията продължиха 42 дена, през които бяха ползвани за оправдание дори великденските празници (камионът бил пристигнал, но поради почивните дни не можело да бъде разтоварен). Накрая ни бе съобщено, че камионът е в България, но транспортната фирма не искала да освободи стоката. Имало автомобили, за чийто транспорт не било заплатено и някои от клиентите трабвало най-напред да си оправят сметките. Помолихме го да ни каже къде се намира автомобилът ни, за да изпратим човек, който да се увери, че е пристигнал. Жоро ни праща на 4 различни места в София – на улица Суходолска, на Цариградско шосе и т.н. Твърдеше, че транспортната компания, с която работел в България, имала там гаражи, но не знаел точно в кой от тях бил закаран автомобилът ни.
Изпратих на баща ми, който е бивш полицай, документа за товарителница, издаден ми от Жоро в Лондон. Бяха направени запитвания до регистрите на всички паркинги в София. Оказа се, че в тях изобщо не са влизали влекач и ремарке, с посочените в документа регистрационни номера.
Започнахме да търсим по интернет адреса и регистрацията на транспортната компания Eurogaz, от чието име Георги Георгиев ни беше издал товарителницата, но не успяхме да ги открием. Баща ми също се включи в разследването и накрая я намерихме. Тя се оказа истинска и действаща транспортна фирма, работила с Жоро допреди 2 години, но скъсала бизнес-отношенията си, поради постоянни разногласия при разплащането. У него обаче били останали формуляри за товарителница на компанията, които той продължавал да издава от нейно име. Оказа се, че фигуриращите в нашата товарителница регистрационни номера на влекача и ремаркето (РВ0188ВК и РВ4458ЕМ), на които колата би трябвало да е качена, принадлежат на две превозни средства, работещи по маршрута България – Испания, които изобщо не са влизали в Англия през последните 2 години. Директорът на фирмата – Никола Кодинов, ни съобщи, че в българската полиция вече има 5 подадени сигнала срещу Георги Георгиев и проверката установила, че във всеки един от тях си е бил послужил с тяхното име. Беше ни категорично заявено, че останалите у него празни формуляри на името на Eurogaz се използват без знанието и съгласието на компанията.
Започнахме да разпитваме дали някой друг е чувал за въпросното лице и попаднахме на човек на име Иван Узунов, който допреди година е бил в същата ситуация като нас. В продължение на два месеца Жоро увъртал за доставката на колата му и склонил да я върне след получил съвсем реална заплаха за физическа разправа от група приятели на Иван. Прибраната такса за доставката, в размер от 700 паунда обаче изгоряла.
Рапортувахме за Жоро в британската полиция. Направиха справка и ни казаха, че колата ни не е напускала територията на страната, след което я обявиха за национално издирване като открадната.
Малко след това успяхме да си върнем колата като по чудо. Съпругът ми звънна на Жоро и поиска от него незабавно да ни я предаде, защото не е напускала Англия. Каза му, че познава Иван Узунов, който е бил разиграван по същия начин. Разказа му и за цялата останала информация, с която разполагахме. Явно успяхме да го стреснем с мащабите на разследването и контактите ни с полицията. Той пита къде сме искали да я върне – в Англия или в България. Казахме: „Англия”. На следващия ден през нощта ни беше съобщено, че камионът с колата ни вече минавал през пункта на Доувър, по-рано от предвидения срок. Това бе повече от странно, защото колата ни „пътуваше” закъм България повече от месец, но бе „върната” обратно в Англия точно за 2 дена.
Намерихме я оставена буквално на улицата, до гаража, от който беше взета – с отворени врати, с ключа на таблото и пълна с багажа, който бяхме натоварили, за да го пратим в България.
Настояхме да си получим обратно таксата за услугата, но той заяви, нямало как да я върне, поради направените от него разходи. Дори имаше наглостта да твърди, че сме му били дължали още 550 паунда за обратния курс до Англия.
От британската полиция разбрахме, че са получили сигнали срещу него от общо 6 човека на територията на Великобритания. Оказа се, че само на двама от тях – на нас и на Иван Узунов, колите са върнати.
Системата, в която бяхме попаднали, започна да ни се изяснява от един следващ разговор с Никола Кодинов. Той ни информира, че Жоро се занимавал с внос в България на авточасти втора употреба. Изводът бе ясен – който няма късмета да си спаси навреме колата, тя най-вероятно пристига в България под формата на авточасти. Ден година храни – веднъж вече си ощетен със сума от 600 паунда, а като капак на всичко автомобилът ти е разглобен и разпродаден „на парче” на българския пазар, докато корпусът му поема към близката автоморга, за да се оттърват от уликите. Както знаем, понятието „кола на старо” в България е доста по-различно отколкото тук и печалбата от разпродажбата на съответните авточасти може дори да надхвърли цената им в „сглобен вид” в Англия.
Към момента знаем единствено случаите, за които има регистрирана жалба. А колко ли са хората, които са се отказали от войната на нерви с Жоро и са прежалили колата си, особено ако тя е била на повечко години или пък поради факта че не могат да си потърсят правата, защото не знаят добре английски?
През последните дни Жоро престана да отговаря по телефона. Три пъти отидохме до адреса на депото му в Лутън, което бе посочено в инвойса. Предният двор на мястото бе напълно празен, явно с цел да не привлича излишно внимание. Истинското депо бе закътано в задния двор, входът към който се намира едва след като заобиколите една дълга ограда. В този двор имаше паркирани поне 10 автомобила, стоящи там неизвестно откога. Разполагаме с регистрационните им номера и бихме ги предоставили на всеки, който има съмнения относно съдбата на автомобила си. И трите пъти, когато посетихме депото, то беше заключено. Вероятно Жоро е започнал да осъзнава, че кръгът около него се затваря.
В момента полицията все още не разполага с действителния му домашен адрес. Служителката, с която разговаряхме, ни каза, че биха оценили всяка насочваща информация, защото това лице е обявено за издирване във връзка с подадените срещу него жалби. Жоро е трудно проследим, защото постоянно си сменя адреса и имената. Името, с което си служи е със сигурност фалшиво. Беше ни казано, че сдобиването с разрешение за проследяването на мобилния му номер, както за залавянето му чрез устройване на постановка са изключително сложна задача, по силата на британското законодателство. Адресът, на който е регистриран поредният му телефонен номер, вероятно също е недействителен.
С настоящия разказ се обръщаме към хора, които са пострадали от същото лице. Нека да се свържат с нас на телефон 07868750074 (Павел Веселички), за да помогнем не само на полицията, но и на други българи – сега и занапред.
Човекът срещу вас е опитен манипулатор, който във всеки момент тества вашата реакция. Той знае с какви средства да продължи играта на нерви до момента, в който не вдигнете ръце от ситуацията и не прежалите колата си и дадените пари. Вчера говорихме с друг потърпевш, чиято тригодишна кола, закупена за 6000 паунда също не е доставена в България. Човекът се беше току що прибрал в Англия, след като бе летял до България, да търси колата си из гаражите, посочени му от Жоро. Разбира се, не я беше намерил, защото тя никога не е напускала Острова.
Познахте ли колата си?
Депото на Жоро в Лутън се намира на адрес: 81 Leyton Road, Stanbridge, LU7 9HW
Източник:
