Предложението за създаване на СДПР въз основа на ЛДПР и други парламентарни структури вече е качено на партийния сайт. Либералдемократите имат предвид коренно да се преразгледа ролята на Думата в системата за управление на страната и дават за пример САЩ. Според тях дори там президентският пост играе днес доста по-малка роля от парламента.
„Русия трябва да се откъсне от миналото и да мине към двупартийна демократична система за управление на страната. „Единна Русия“ да се нарече „Консервативна партия“, а всички останали партии, включително извънпарламентарните, да формират една голяма социалдемократическа партия (СДПР). Това ще осигури равни по величина сили в парламентите на страната, възможност за съставяне на коалиционно правителство, здравословна сменяемост на властта на всички равнища. Само две мощни партии ще спасят страната от застой и ще гарантират винаги стабилна ситуация.“
Депутатът от ЛДПР в Държавната дума Ярослав Нилов обясни за НГ, че идеята е представена от Жириновски в изказване пред младежкия лагер „Територия на смислите“. По думите на парламентариста предпоставката е, че след време в Русия неизбежно ще се формира двупартийна система чрез сливане на всички големи партии. „Съответно СДПР ще включва главно опозиционни партии, а въз основа на „Единна Русия“ може да се образува провластова коалиция. С оглед пророческите възгледи на нашия лидер, чиито прогнози се сбъдваха вече неведнъж, стигаме до извода, че създаването на двупартийна система в Русия е неизбежно“, смята Нилов.
Според Борис Чернишов, друг депутат от ЛДПР, нещата опират и до идеологическо разделение. Опростено казано, при тази двупартийна система всички леви политически структури ще се озоват в СДПР, а центристките – в Консервативната партия. „Това ще улесни и вземането на решения в парламента, и избирателния процес – гласоподавателите по-лесно ще се ориентират в програмите“, смята Чернишов.
С право идва и въпросът коя от тези гигантски политически структури ще отразява интересите на либералдемократическия електорат. Защото никой от сегашния състав на Думата, включително ЛДПР, не води либерална политика, а риториката по ключовите външнополитически въпроси не е много различна от тази на Кремъл.
От друга страна, на фона на комунистите, размахващи хоругви с лика на Сталин, и на есерите (членовете на „Справедлива Русия“) с призивите им за национализация на банките именно ЕР изглежда най-демократична.
Според Чернишов либерализмът със сигурност ще бъде представен на фланга на СДПР и проводник на тези идеи ще бъдат днешните либералдемократи.
„Либералните идеи са застъпени в нашата партия. Ние се обявяваме за либерализъм в медиите, за свободен достъп до информация, за честни избори и ще продължим да говорим за това. Неведнъж сме използвали лозунга „самодържавие на личността“, казва той.
Малцина поставят под въпрос факта, че сегашната политическа система е отживелица, а парламентът се е превърнал в място, където щемпеловат решенията на правителството и президента. Но тук проблемът не засяга само идеологическата боя на партиите, но и това, че никоя структура в Думата днес не опонира истински на Кремъл. Така мотивира например разочарованието си от ЛДПР Олег Хомутиников, доскоро също „юнак“ от четата на Жириновски.
Още напролет той заяви, че минава в движението „Отворена Русия“ на Михаил Ходорковски. Областният депутат от Липецк напомни пред НГ, че съвсем наскоро също е предложил на партийното ръководство да се откаже от названието „либерално-демократическа“, защото партията не е такава. Ще посочим, че известно време след влизането си в „Отворена Русия“ Хомутиников бе изключен от партията. Миналата седмица той получи и правителствена телеграма от Жириновски (НГ разполага с копие от нея) с молба доброволно да се откаже от мандата като депутат от ЛДПР. Както изтъква основателят на партията, с преместването си в „Отворена Русия“ Хомутиников е предал интересите на избирателите, гласували за него.
Депутатът от ЛДПР в Думата Сергей Каргинов повтори пред НГ, че бившият му колега, отишъл при Ходорковски, е смятан в партийните среди за предател и се обмисля как мандатът му да бъде отнет. Той подчерта, че няма изгледи ЛДПР да бъде преименувана на СДПР. „А в партията бездруго свобода колкото щеш, никой никому не запушва устата.“
Политологът Андрей Колядин, работил преди в президентската администрация, отбеляза пред НГ, че двупартийната система е сценарий, напълно допустим за Русия. Осъществим обаче само ако и двете партии наистина бранят интересите на хората, а не да се подмилкват на изпълнителната власт, както става сега. „При създаването на партии „отдолу“ стига да има само две. Либерали и патриоти. Републиканци и демократи. Консерватори и модернизатори – казва Колядин. – Важното е да работят. Да не отрязват от политиката даровитите хора. И да се борят за власт.“
От друга страна, властите няма да тръгнат засега към двупартиен сценарий, смята експертът: „Всички са доволни от всичко. Защото борбата за власт на всяка истинска партия иска таланти, способности и харизматичност . . . Което значи повечето днешни сиви мишки в сегашните партии да идат на бунището. А никак не им се ще.“ Това обхваща не само шансовете за радикални реформи в политическата система, но и за някаква модернизация, дори с оглед сегашния брой партии. Днес в Русия на практика няма политическа конкуренция – липса, пагубна за качеството на всички действащи политструктури.