На набързо спретната „конференция“ – „Съдебната реформа – гласът на бизнеса“, проведена в Софийския университет, всъщност се появиха добре познатите Калин Калпакчиев, член на ВСС, оправдал подсъдимите по делото „САПАРД“ и марионетка на грантово зависимия Съюз на съдиите, както и Красен Станчев от „Институт за пазарна икономика“, лапнал през 2015 г. грант от 668 200 лв. от „Америка за България“ за изготвянето на „аналитичен доклад за регионите в България“.
Пълният провал на хибридното мероприятие и закономерното му игнориране от държавните институции, явно е накарало кукловодите да натиснат нов бутон в говоренето против прокуратурата – „представителят на бизнеса“ Бони Бонев.
За незапознатите титлата му „председател на Българо-швейцарската търговска камара“ може и да звучи респектиращо, но по-старото поколение помни Бонев с някои от знаковите разпилявания на държавно имущество през 90-те. Заедно с брат си Пламен Бонев, Бони Бонев е свързван с разпределянето на активите на Завода за тежко машиностроене в Радомир, както и с несъстоятелността на „Плама“ – Плевен, от което хиляди работници остават на улицата. През 2005 г. двамата братя фалират Международната банка за търговия и развитие, на която са собственици, като БНБ отнема лиценза й, заради многото раздадени лоши кредити. Тогава Бони Бонев дори е арестуван и съден за документна измама, макар впоследствие да се измъква сух от правосъдието.
Сега Бони Бонев настоява за „съдебна реформа“ и „отговорен“ главен прокурор, а грантаджиите от кръга „Капитал“ и присъдружните на Иван Костов медии, в захлас споделят мислите му относно родното ни правосъдие.
Вместо това обаче, по-добре е да попитат Бонев къде са активите на завода в Радомир и рафинерията в Плевен, както и на кого точно са раздадени лошите кредити от фалиралата Международна банка за търговия и развитие.