В Плевен представят първата по рода си изложба „Голото мъжко тяло 1856-1944 година“.
Уникалната колекция показва 69 творби от български художници.
Плевенската художествена галерия „Илия Бешков“ е сред 15-те галерии от страната, които с още девет частни галерии се включиха в проект на Софийската градска художествена галерия, за да покажат малко познати работи на майстори в изобразителното изкуство, сред които Владимир Димитров – Майстора, Александър Мутафов, Никола Маринов и Ангел Спасов.
Подобна изложба като тема в България не е правена, въпреки че тя фигурира в европейското художествено пространство в българската история, обясни пред „Хоризонт“ Антония Карааиванова, главен уредник на Художествена галерия „Илия Бешков“:
Обектът мъжко голо тяло е просто един учебен момент. По неизвестни, недотам добре изследвани причини етюдът си остава част от академичната зала. И втората част на експозицията – мъжкото тяло като в теми на сериозни художници, вече зрели, утвърдени български художници, учили в Държавното рисувално училище, Художественото индустриално, във Виена, в Мюнхен и в Италия, този обект – мъжът, остава просто почти силуетна анонимна фигура. Малко са произведенията с такава тема, например Станьо Стаматов – „Семейството на художника на нудистки плаж“ (на снимката – бел. ред.) – работата е в експозицията – 1921 година, Михаил Лютов с една изключително оригинална и непозната като композиция, оставащата единствена като композиция в българската живопис творба „Песен на труда“.
Изключителна гордост е, че и нашият Ангел Спасов е представен най-добре от всички останали колекции и притежания с осем творби, с два етюда от студентските му години, с три рисунки от зрялото му творчество, една живописна творба и с три пластики. Например в рисунките на Златю Бояджиев, въглените на Златю Бояджиев – някак като че ли има нюанс от бъдещия Златю. Има нещо, което ни говори, че ще го разпознаваме за в бъдеще, но той все още той учи, той следва…
Изключително интересен и разпознаваем е Васил Бараков. Студената гама, която я свързваме с него, това неуморно оксидно-зелено, което той въвежда в българската живопис като суров и използваем цвят, някак този нюанс се вижда и в учебния етюд на седналата фигура. Ненко Балкански – много пестелив…
Още за малко познатите на широката публика творби слушайте в звуковия файл.
