Филмът на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти“ миналата седмица беше представен в „Дома на киното“, включен в програмата „Най-доброто от София Филм Фест“, след като го видяхме за първи път на фестивала. Един филм за доброто, което се таи във всеки човек, дори и в най-грубия, на пръв поглед. Филм изповед, филм, който докосва.
Това е поводът Иглика Трифонова да гостува в „Сценична треска“. Ако чуете интервюто, в прикачения звуков файл, ще разберете как се стига до крайния резултат, до въздействието, така, че историята да те хване за гушата.
Може би за това допринасят и актьорите, между които е и Христо Гърбов в роля, много различна от комедийното му амплоа – но в същото време, по-близко до истинската му същност – една мирова тъга. Извън сцената какъв е той – разказва Иглика Трифонова и как като тандем в живота, двамата работят като тандем в киното.
Дали режисьорът, като шеф, дава насоки на актьорите или ги оставя сами да изградят образа така, както го усещат?
Дали Иглика Трифонова хладнокръвно разказва историята или преживява с вълнение съдбите на героите си и дали има теми, от които е уморена?
Темите за престъплението или темите за доброто – кое е по-силното оръжие? „Разкази за убийства“, „Разследване“, „Лъжесвидетел“ са в едната везна, а на другата „Писмо до Америка“ и „Асансьор за пациенти“. По какъв начин изкуството работи да бъде спряна деградацията в едно общество?
Накрая става дума за значението на музиката, за лечебната сила на българския фолклор, за песента, която би излекувала някого.