С родови корени в българската история, от където носеше не само топло чувство към земята ни, но и възрожденска почит към баща и прадеди, Тодор Панайотов идва в нашето изкуство в трудно и преломно време – втората половина на 50-те години. Дар на съдбата е, че има за учител Илия Бешков – голям художник и мъдрец… За историците на нашето изкуство той остава като една от най-представителните фигури, обновили художествения език през 60-те години, като създава емблематични за времето и цялата българска графична школа, произведения. Сега в галерия „Средец“ на Министерството на културата се представят непоказвани платна и рисунки на Тодор Панайотов, с което се отбелязва и неговата 90-годишнина. Пределната лаконичност във фигуралното, почти аскетичната предметност – пише за него в своята студия доцент Ружа Маринска – правят образите в неговите творби да звучат като метафори. Той търси вътрешните оси на нещата – в противовес на видимото, напрежението да се улови същността във формата, са атрибути на модерното изкуство.
