Бих се радвала някой да опита да модернизира пресукания бял и червен конец, само че не виждам как ще му се получи. Прибавяме по нещо към този конец, но когато го няма, това, което виждаме, просто не е мартеница.
За предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Цветанка Абаджиева – майстор на мартеници, която повече от 10 години организира ателиета за деца в Етнографския музей. Абаджиева, която е част от Задругата на майсторите, обясни, че опитите на търговците да продадат огромен пискюл като „мартеница за къща“ не отговарят на традицията:
Смисълът на мартенската обредност, е в това, че къщата, домът се почиства и се осигурява лесен преход от изтеклата зима, която е тъмна и студена, към новото, към растящото слънце, към затоплянето. Мартенският процес започва, след като кукерите, които познаваме и вече един месец гонят злото, са го изгонили и почистваме каквокто е останало от него. След като сме почистили къщата, избираме най-хубавата, най-голямата и най-червената постелка вкъщи и я слагаме, простираме на чардака. Червеният цвят в българската традиционна култура има характеристиката да пази.
Против обичая е и закичването на мартениците по реверите на дрехите, допълни тя:
Българите трябва да знаят, че мъжете носят мартениците си в пояса си, жените – на гърдите си, а дечицата – на ръчичката си. Асоциацията с репродуктивните ни възможности и фактори е ясна.