Изследването за книгата ми отне повече от година. Оперативното, следственото и съдебното дело са повече от 40 тома. Самото изчитане изисква много време, а и след това трябва да си направиш някакъв план, за да тръгне сюжетът в главата ти и да прецениш кое ще е интересно на хората.
Идеята хрумнала на музикантите, когато забелязали, че все повече от бисовете им включват този стил и публиката реагира спонтанно на тях. Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ Продан Проданов, автор на: „Делото „Двуличник“: Супершпионинът Иван-Асен Георгиев“.
Георгиев е бил много ерудиран, завършил право, автор на вестник „Студентско знаме“. 1944 година го заварва с искрени убеждения в правотата на левите идеи. По време на мирните преговори в Париж е забелязан от Кимон Георгиев и Васил Коларов и го оставят на работа в посолството, където започват първите му неприятности със службите по сигурността.
Връщат го тук и продължава работата си като преподавател. Работи в МВнР. В края на 1956 година има шанса да бъде изпратен на работа в нашата мисия на ООН в Ню Йорк. Дотогава очевидно той е изживял едно огромно разочарование от всичко, което е прочел като лява теория и това което вижда.
Венецът на неговото разочарование е 1956 година, когато решава да потърси контакти с ЦРУ и да им предложи сътрудничеството си. Те не го възприемат като шпионин, а като човек, който би могъл да им даде една полезна аналитична информация, а не информация, която е държавна тайна. Тук е ключът от бараката. Година и половина преди да се случи, той предвижда конфликта между комунистическите партии на Китай и СССР. Парадоксалното е, че това е споменато в обвинителния акт.