Човекът е устроен да помни някои събития от живота, а други да забравя. Събитията от януари 1997 г. бяха в едни драматични дни, в които се изразяваше едно ясно народно недоволство срещу правителството на Жан Виденов и в края на краищата се стигна до промяна. Въпросът беше какво беше какво стана след това.
Всъщност, истината е тази – че събитията на 10 януари не дадоха желания резултат
Това каза за предаването „Хоризонт до обед“ писателят Георги Данаилов, който изтъкна, че „БСП винаги е намирала начин да оправдае маса от своите постъпки“ и припомни на жеста на колегата си Стефан Цанев да върне отличието „Златен век“, защото не желае да се приобщава към групата на отличените, в която личат имената на „отявлени представители на ДС“.
Какво да се прави!? Такива са хората! В крайна сметка, няма начин да има уравниловка и всички, които получават награди да бъдат заслужени. Наградата се дава, в крайна сметка, в името на България и един ден ще се пази като награда, получена в името на България. От чувство на достойнство и от чувството за справедливост зависи, дали един човек ще посегне към нея, или ще откаже. Тази награда е получавана и от мен, тъй че не мога да кажа, че, когато съм я получил съм постъпил недостойно, но и Жан-Пол Сартр е отказал Нобеловата си награда, има още двама, трима души, които също са отказали.
Историята се повтаря по различни начини, смята Данаилов, според когото
Днес ние сме малко по-добре, отколкото бяхме в навечерието на промените. Дали ще вървим нанякъде или не, това не зависи само от нас. За голямо съжаление, целият свят е объркан и целият свят е пред криза. Ние сме част от този свят.
