Нападателят на китайския футболен отбор Ухан Зар – Жан Еврар Куаси, разказа интересна история за живота на спортистите от първото огнище на пандемията от Covid-19. Пред английското издание „Гардиан“ котдивоарецът разказа за 104-дневното отсъствие на отбора на Ухан от страната и принудителната емиграция в Испания, за двуседмичния „затвор“ после и завръщането в Китай. Ето увлекателния разказ на Жан Еврар Куаси:
Началото на пандемията ни свари на лагер в град Гуанджоу, на 520 километра мили от нашия град Ухан. Това беше през януари. Оттам излетяхме за лагер в Испания и повечето китайски футболисти в отбора вярваха, че скоро ще могат да видят отново близките и роднините си в Ухан. Но стана така, че не се прибрахме в продължение на 3 месеца.
Това беше ужасен период. В Испания всички се отвръщаха от нас като от прокажени. Само при произнасянето на думата Ухан веднага си мислеха, че сме преносители на всякакви зарази. Нямаше как дори да влезем в магазин, особено китайските футболисти в състава ни. Никой не искаше да играе контроли с нас, единствено и само тренирахме. Беше непоносимо.
Почти всеки ден в лагера ни долитаха трагични новини от Ухан. На един – негов близък починал, на друг – разболял се тежко. Атмосферата беше изключително потискаща. На никого не му беше до футбол. Междувременно пандемията се разрази с пълна сила и в Испания и беше изключено да успеем да се приберем в Китай.
Когато все пак се върнахме в Китай, попаднахме в град Шенжен и там трябваше да изкараме двуседмична карантина. Това беше още по-непоносимо. Две седмици между четири стени, на момчетата им се искаше по-скоро да се видят с роднините си, а вместо това – истински затвор. За цял живот ще запомня тези две седмици, продължава разказа си футболистът.
Все пак дойде моментът да се завърнем в град Ухан и това стана с влак. Това беше най-приятният момент за нас. На гарата ни чакаха неколкостотин запалянковци, които създадоха такъв невъобразим шум, сякаш бяхме на стадиона. Същевременно си дадохме сметка, че това беше последният ни контакт с нашите почитатели за дълъг период от време. Трябваше да се наслаждаваме на момента.
От 22 април подновихме тренировки на нашата база в Ухан. Преди всяко занимание ни взимат кръв. Нито един от нас не е заболял от Covid-19. Ако носим маски и спазваме правилата, мисля, че този кошмар ще остане зад гърба ни. А Ухан се е променил за времето на нашето отсъствие. Личи тревогата по лицата на хората. Стараят се да се отбягват един друг. Но магазините и ресторантите вече се отворени. На входа те тестват и ако на телефона ти светне зелен код, значи не си болен от коронавирус. Животът се връща лека-полека в града. Иска ми се да вярвам, че същото ще се случи и навсякъде по света, завършва разказа си котдивоарският футболист на Ухан – Жан Еврар Куаси.
