24-часов ултрамаратон се проведе на 27 и 28 юли в град Кладно, Чехия. Целта пред бегачите беше да изминат колкото може повече километри в рамките на едно денонощие. Българският отбор завоюва призовите места.
Първи в генералното класиране, с рекордния за страната ни резултат от 253 км стана Владимир Ставрев (38 г.). 24-годишният Христо Цветков („Ицо пак тича“) грабна среброто с 246 км, а четвъртото и петото място бяха заети, съответно, от Антоний Кунчев (215 км) и Вихрен Иванов (213 км). Трябва да се отбележи, че с резултата си Вихрен зае и второто място в своята възрастова група (50-59 г.) а постижението му е национален рекорд за всички групи ветерани от 40+. Антоний Кунчев пък зае третото място в категорията 18-49 г.
Единствената ни представителка при жените – Красимира-Ан Петрова, се класира пета, с резултат 151 км, в изключително силна надпревара, в която представителката на домакините – Радка Чуранова (Radka Churaňová), постигна национален рекорд за Чехия – 251 км. Постижението на Красимира пък е национален рекорд при жените.
Как е протекло състезанието разказаха за БНР Росица Йорданова и съпругът й Младен Николов, които са пътували до Чехия, за да подкрепят българските бегачи:
„Отидохме специално, моят съпруг е следял блога на Христо Цветков – „Ицо пак тича“, и е разбрал, че имат нужда от съпорт. Ние живеем на 300 км, в Нюрнберг и просто се вдигнахме за уикенда. Те пък абсолютен фурор направиха. Много ме впечатли и спортсменският дух, в който протече състезанието – всички се подкрепяха взаимно“, отбелязва Росица.
„Нашата подкрепа беше по-скоро морална – бягащите се зарадваха, когато се появихме на стадиона с българския трибагреник“ – добавя Младен. Той подчертава, че много важна за нашите бегачи е била подкрепата на две момичета:
„Товарът за подкрепата на отбора по време на състезанието беше изнесен изцяло от Мимето (Мариана Динчева) и Надя (Надежда Звездомирова). В продължение на 24 часа те следяха кой какво яде и пие, кой как се движи спрямо графика си, подаваха почти всяка минута бутилки с вода, гелове, електролити, приготвяха храна, успокояваха и окуражаваха. Те не получиха медали накрая, но без тяхната подкрепа на бегачите щеше да им е много по-трудно“.
