Тя не е сред бъбривите творци, чието многословие граничи с графомания. Напротив, с годините Виолета Воева сякаш все повече предпочита мълчанието. Най-новата ѝ стихосбирка „Отворен финал“ (издателство „Скалино“) събра наскоро приятели и почитатели на поетесата на премиерата. „Изчистена от излишни думи, без насилие върху редовете, поетесата е далеко от клишетата и познатите метафори“, написа в предговора към книгата поетът Иван Цанев.
„Аудиторията изглежда предпочита всичко да бъде на повърхността и всички думи да са на показ. И да са колкото се може повече, с много обяснения. Когато има много обяснения, смисълът на поезията се загубва. Ако ти обяснят идеята или метафората, тогава кому е нужно да четеш поезия“, запита реторично поетесата в ефира на предаването за култура „Графити по въздуха“.
Тя изрази безпокойство, че някогашната атмосфера на българските градове си отива безвъзвратно и е заменена най-често от арогантен мутробарок. „Занимавам се със стари картички и имам поглед върху стара София или стария Бургас. Представям си как е изглеждал площад „Славейков“ през 30-те години на 20-и век. Тогава дърветата са съвсем млади и толкова е чисто и просторно с подредените павета, а сега провирам обектива си през тарабите, за да заснема опакованите с найлони Славейкови“, сподели авторката.
Чуйте интервюто с Виолета Воева в звуковия файл.