Има ли нещо по-митично от един мит? Да, морето, което може да направи дори мита за Еней и Дидона твърде реален! Предложението на творците на този спектакъл е влизайки в залата на Телавивската опера всеки да смъкне между 10 и 60 години от гърба си и в продължение на час и 15 минути да поживее в приказките. Предлагат му го бароковият композитор Хенри Пърсел, който е писал това произведение за колежански спектакъл, когато е бил само на 25 години, и съвременните белгийски режисьори и сценографи Сесил Русса и Жюлиен Любек, които по-скоро са специалисти по акробатика, пантомима и балет.
В приказното подводно царство или на брега на морето, където са показали поне 5 невероятни начина да се изобразят движещите се вълни, всичко е възможно. Магьосницата, чиято роля се изпълнява от тенора Гай Манхайм, се оказва огромен октопод, чиито пипала се мърдат, докато най-стабилният певец в този спектакъл изпълнява ролята си. Наоколо палави рачета правят невероятни акробатични и каскадьорски номера, а нимфи танцуват ту върху подвижните скали, ту около тях или в невероятните пещери. С тази постановка, в която участват най-младите солисти на Телавивската опера- някои завършили студията към нея, а други много престижни музикални академии по цял свят, тук не просто трябваше добре да изпеят партиите си, но и да ги изтанцуват. Двете русалки пееха, седнали на въжени люлки, спуснати от чигите над сцената, докато рибки и различни морски животни около тях, също така на въжета, демонстрираха сложни акробатничи номера. При това без каквато и да е била осигуровка.
Единственото наистина митично същество е богът на любовта Ерос, който дори използва сърпа на месечината, за да изпълни своя акробатничен танц, високо над земните и морски страсти, под самия „таван“ на сцената и оттам изпраща опасните си стрели. А те привързват картагенската царица Дидона с героя на Енеида Еней, за когото отбиването на брега на днешен Тунис е само кратък отдих по пътя му към вечния град. Но нали всичко край морето е море, в края на спектакъла корабът отвежда Еней към бъдещото му завоевание- Рим, а бездната поглъща Дидона(в ролята Анат Чарни), пеещата прочутата си прощална ария. А от дъното на морето се чуват воплите на морските обитатели. Наистина като от дъното на морето звучеше хорът, който в тази постановка пееше от кошарата на оркестъра. Самият оркестър бе прочутия състав за старинна музика „Барокада“,музикантите от който свирят на старинни инструменти под диригентството на Ейтан Шмайсер.