В предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“ си припомняме талантливия български композитор, диригент и пианист Александър Владигеров. На 15 юни се навършиха 25 години, откакто той си отиде от този свят, а на 4 август можеше да отбележи 85-годишнина.
Когато бяхме студенти, в Музикалната академия той беше най-популярната личност. Нямаше събитие и музикална забава, в които той да не е главен организатор, а свиреше „забранена музика“ – Гершуин и рокендрол, нещо недопустимо в онези години. И си патеше – то бяха наказания и открити събрания по повод негови изяви, то беше ровене в личния му живот. А той беше винаги засмян, жизнерадостен, общителен и с невероятно чувство за хумор. Такъв го запомних…
После стана диригент в Русе, Плевен, Пловдив, ръководител на Симфоничния оркестър на БНР. На него дължим прекрасните записи на много творби на гениалния му баща Панчо Владигеров.
И като композитор Александър Владигеров бе забелязан. Още първата му творба – Вариации за пиано върху песента „Дилмано, дилберо“, бе удостоена с международни награди. Но голямата му любов беше друга – джазът.
Плод на любовта на Александър Владегоров към джаза са прекрасните му мюзикъли, любими и до днес на българските деца: „Веселите градски музиканти“, “Вълкът и седемте козлета“ и вокално-симфоничната приказка “Червената шапчица“ – и трите по приказки на братя Грим. Те са поставяни във всички наши професионални оперни и любителски театри, а и на много места в чужбина. През 1980 г. „Веселите градски музиканти“ бе поставена в театър „Хикозан“ в Киото, Япония, и успехът е толкова голям, че после е играна в 60 града на Япония пред около 500 000 зрители.По повод годишнините на автора, през 2018 г. трите мюзикъла бяха издадени на двоен компактдиск.
Чуйте в звуковия файл откъси от интервюта с Александър Владигеров и актьора Тодор Колев, съхранени в Златния фонд на БНР.