В края на фолклорно танцовата седмица в предаването “Радиоприемница”, отново темата е за интереса на младите хора към фолклора и традициите в българското танцово изкуство. Да си част от голям фолклорен състав е начин на живот. Ние сме едно голямо семейство. Всеки ден сме заедно, коментира гл. ас. д-р Стефан Йорданов – хореограф на щатния танцов състав на Академията за Музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ).
Като се занимаваш от малък с едно нещо, то става начин на живот и хубавото е, че ти доставя удоволствие да работиш това, което обичаш, допълни Иван Иванов – танцьор в ансамбъл “Тракия” и помощник-ръководител на Фолклорен ансамбъл “Седенчица” в Пловдив. Когато са на сцената и двамата казват, че танцуват за публиката. Излизайки на сцена, забравят за всякакви проблеми. Излизаш и за нищо не мислиш, забравяш за всякакви проблеми и като видиш хората как се радват, как пляскат, как се усмихват, танцуваш за тях и за себе си, разбира се, казва Иванов.
Всеки път, когато излизат на сцената, изпитват тръпка или както Стефан Йорданов цитира своя хореограф Веско Козуков Дойде ли момент, в който чуеш, че тъпанът удари и не ти тупне сърцето преди да излезеш на сцената, по-добре хвърли калпака и се откажи от професията си. Затова Йорданов е категоричен, че винаги трябва да има сценична треска и емоция във всеки един изпълнител. Да излезе зареден с емоция, която иска да предаде на публиката. Успеем ли да предадем ние тази емоция на публиката и тя се върне отново към нас, значи сме постигнали целта си и има симбиоза, казва той. За десет години щатния танцов състав при АМТИИ гр. Пловдив са участвали в десетина турнета. Били са в Италия, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Тази година от 19 до 22 април са били в Брюксел, където са били поканени да участват в Балкански фестивал, а са били и част от голямото българско хоро, което се прави за осма поредна година в Брюксел, разказа Йорданов.
Иванов пък разказа за предизвикателството да си ръководител на танцов състав, защото трябва да знаеш какво правиш, за да е качествено. Със самодейци се работи лесно, защото всеки е с различна професия. Това са много хора, които се събират на едно място единствено заради българските танци и българската музика. Това ги обединява и те се раздават на всяка репетиция и на всеки концерт. Нямат търпение да дойдат на репетиция, казва Иванов.
Според Йорданов ръководителят трябва да прецени какви танци да направи, за изпълнителите, с които разполага, за да могат да изглеждат те добре на сцената. Естествено, има моменти, когато се правят някакви компромисни решения, ако нещо е прекалено усложнено, но предимно в самодейните състави идват да танцуват хора с огромно желание и те полагат много усилия и с времето се усъвършенстват и в много състави достигат професионални нива, допълни Йорданов.
Преоткриването на българския фолклор, според Йорданов е много хубаво, защото българите се завръщат към корените си. За мен това е най-модерния фитнес. Това е интелигентен фитнес, защото не движим само мускулите на тялото си, ами и мозъка. Започваме да възприемаме по друг начин музиката, ритъма, а трябва да извършваме и някакви действия, които са конкретни, а самата музика, и колективът винаги зареждат с положителна енергия. Като почне да танцува човек и душата му започва да танцува, а в същото време освобождава напрежението и за мен това е лек срещу стреса, казва той.