Дори и да няма такова глаголно време в богатата ни глаголна система, то би било най-подходящо, ако говорим за близките и по-далечните перспективи на българистиката извън границите на страната ни. Защо ли? Защото, за да е сравнително ясно бъдещето, трябва да се направят някои неща днес. Българите от различни поколения, живеещи тук или далеч от Родината, трябва да са наясно кой и какво може и трябва да направи, за се изучава български език, култура, история, литература в чуждестранни висши училища. Дължим го на историята си, на прекрасния език и съвършената азбука, създадена по негова мярка, на талантливите хора на науката и изкуството, чиито творби заслужават да бъдат редом с постиженията на другите народи. Дължим го на децата си, които заслужават да общуват с връстниците си по света на равна нога. Дължим го и на шепата истински познавачи на езика и традициите ни в чужбина, които десетилетия поддържаха българистични центрове и катедри на високо равнище и благодарение на които немалко чужденци „откриваха” страната и езика ни. Спасяване според конюнктурата или целенасочено развиване на центровете по българистика желаем и как може да стане това – разговор с проф. Лора Тасева, председателка на Съвета за чуждестранна българистика при УС на БАН, проф. Раймонд Детрез, преподавател в университета в Гент, проф. Роланд Марти и проф. Игор Калиганов.