Концертът на „Бистришките баби“ под наслов „Архаичният шопски двуглас – принос към европейските културни ценности“ ще бъде днес в 17.00 часа в Музея на София. Ако отидете да ги чуете на живо, може да ги видите и в снимки, като разгледате в една от залите на музея специалната изложба
Старинни и емблематични за София и региона песни са подготвили „Бистришките баби“ за днес следобед. Специалистите определят този начин на пеене като полифония, а музицирането се поставя в полето на неписмените култури и води началото си от Предхристиянската епоха.
Репертоарът на групата наброява над 300 песни. Всички казват, че в село Бистрица пеенето е семейна традиция в почти всяка къща. Този фолклор е толкова уникален, че през 2005-та година ЮНЕСКО разпознава „Бистришките баби“ като шедьовър на устното и нематериалното културно наследство. Ръководителят на групата Ирина Колева:
„В момента сме 9. Обикновено сме 10. До 8,9,10. Зависи. Когато сме здрави всички, сме 10. В момента всички жени работят, само една не работи, възрастна е и е много сложно да се освобождаваме от работа.“
Някои от „Бистришките баби“ всъщност не са баби, като Ангелина Николчева. Тя е най-младият член на групата – само на 45, има син на 25 години и е хореограф по професия. Занимава се с народни танци:
-„В тази формация съм от две години. Иначе съм от внучките на „Бистришките баби“ по принцип. С внучките пея от много отдавна, откакто нашата ръководителка – кака Дина е направила тази младежка група. Всички мои близки се радват за участието ми в „Бистришките баби““.
12 пана със снимки и текст побират историята на „Бистришките баби“ и са подредени в една от залите на първия етаж на Музея на София. Тук могат да се видят моменти от срещи на „Бабите“ с Татяна Лолова, Никола Анастасов, джаз-китаристът Стенли Джордан, аржентинецът Доминик Милър.
Изкуствоведът проф.Мила Сантова е куратор на тази изложба, която започна в края на март и която може да се разгледа до неделя.
„Опитът, който правим с тази изложба, е да поставим акценти на най-важните моменти, които са свързани със самата характеристика на селището. Тук излиза и фигурата на читалището като изключително важна изобщо за България. Изложбата разчита на акценти, които дават по-широки полета от представи за този феномен.
Пеенето на „Бистришките баби“ беше първият елемент, който нашата страна вписа в световната представителна листа на елементи на нематериално културно наследство, феномен, който беше оценен на най-високо равнище. Затова съществуват поредица от доказателства.
Този, който дойде на изложбата, ще може да види документални материали за тези доказателства, има снимки, оценката в европейски и световен план. Ще се радвам по-широк кръг слушатели на радиото да се докоснат до тези ценности, които са оценени в европейски и световен план.“
