Без значение в кое превъплъщение сме дошли на този свят, ние сме нечии деца, нечии родители, нечии приятели и често, ако най-близкият ни човек е в трудна ситуация, сме готови да му помогнем веднага. Опитваме се да направим всичко по силите си, а след това се чудим защо ни липсва енергия и тонус. И в най-добрия случай липса на благодарност от този, на когото сме помогнали.
Защо се случва така?
За съжаление ние самите провокираме тези събития именно с това, че се опитваме да помогнем. Това в крайна сметка е във вреда и за двете страни. Опитвайки се да помогнем, лишаваме човека от собствените му сили. Освен това той изпада в положението на наш длъжник, а понякога подсъзнателно неговите успехи ние приписваме за свои.
Колко често си позволяваме да се прекъсваме един друг?
Забелязвали сте, че в компания жена се опитва да вземе думата на мъжа си, коригира го, дава му съвети – това е публична демонстрация на неуважение. Речта е енергия. Прекъсването на речта е прекъсване на енергията. Когато една жена публично прекъсва или коригира мъжа си, тя обезценява статута му, намалява енергията му. По този начин тя се бори за власт, но действа в ущърб и на двамата. Така се нарушава усещането за близост между тях.
Мъжът, прекъсващ жената до себе си, показва власт. По този начин той се опитва да промени структурата на нейния изказ, а често и на потока на мислите й.
Колко често променяме траекторията на движение на детето?
Възрастните често го правят – намесват се в посоката или в начина на действие на децата, нямайки търпение да дочакат резултатите от тях. Когато едно дете е заето с игра, за разлика от възрастните то е изцяло погълнато от това, което прави. Можете да сравните това действие с дълбоко потапяне в дясното полукълбо. Когато детето бързо е изведено от тези „дълбини“, това го кара да загуби посоката, да загуби доверието във вас и дори да изпадне в истерия.
Психолозите, които работят с тялото, работят много върху незавършените движения. Когато поради някакви причини прекъсваме движенията си, ние образуваме блокажи в себе си на много нива и от това се проявяват много симптоми. Когато сменяме траекторията на движение на детето – ние крадем силата му. Всичко това е неуважение, което оставя у детето усещане като „Не умея да направя нищо!“
Когато се намесваме с нашите съвети и правим за човек това, което той е способен да направи сам за себе си, това не е помощ – това е инвалидизация. И това не е любов – това е подкуп и опит да докажем на себе си собствената си значимост.
Този, който има проблем, може да го носи сам. И само той самият може да го носи. Ако някой друг поиска да го носи вместо него, не го прави по-силен, а по-слаб. Когато престанем да бъдем „добри“ към себе си и към другите, тълпата в обкръжението ни ще намалее, а честността, уважението и силата ни ще се увеличат.
източник: magiangelova.bg
