Връзката между Прокопиев и псевдо зелените е особено видима като се погледнат малотиражните му и непазарни медии-бухалки. В тях говорителите на шпицкомандата са основни автори, коментатори и анализатори на всички събития – от съдебната реформа, през събитията в медиите, до геополитиката. Впрочем – услугите са реципрочни.
Групировката „Капитал“ помага на „зелените“ с целия си медиен ресурс, включително урежда напоителното им отразяване в превзетите от „добрия“ олигарх национални телевизии, в замяна на което съвременните болшевики насочват огромни суми към грантаджийските издания на кафявата Прокопиева пропагандна машина през прословутите милионни проекти за броене на делфини, мътене на яйца от костенурки, обгрижване на гнезда на лешояди, заглаждане перата на червеногушите гъски и копаене на дупки за лалугери.
Нещо повече – същите псевдо зелени са неизменна част от всеки политически проект на Прокопиев. Видяхме това в създаването на Реформаторския блок през 2013-а, участието в изборите на Христо Иванов през 2017-а и последвалото изграждане на ГМО инженерен хибрид около проваления правосъден министър в кабинета „Борисов-2“, веднага след краха на Прокопиевата „Да (Й), България“ преди година.
Към днешна дата Прокопиев има сериозни проблеми със закона. Той е обвиняем по аферата „ЕВН“. Заедно с това е погнат и заради незаконното присвояване на „Каолин“ в края на миналия и началото на този век. По онова време невръстният столичен журналист (работещ в столицата, но родом от провинцията, като възходът на бледния юноша с розовите бузки в София се свързва с кървавочервеното му номенклатурно потекло – неговият баща принадлежи към структурите на БКП и ДС, заедно с това е изключително близък с всесилния Пенчо Кубадински от Политбюро на компартията) получава даром активи за милиони, облажвайки солидно от Костовата бандитска приватизация, благодарение на близките си контакти с кабинета на ОДС.
Към момента две съдебни инстанции уважиха искането на КОНПИ (неподдали се на масирания Прокопиев натиск, стигнал дотам да моли лично премиера Борисов за спиране на проверката срещу него) срещу разбойническия грабеж, осъществен от видния „приватизатор“. По този начин пропагандната машина на Прокопиев и медийната му прислуга не успяха да спрат работата на институциите и правораздавателните органи в държавата, които си свършиха работата.
Така дойде епизод номер 2 – уличните протести. На сцената излязоха Прокопиевите зелени.
В тяхна услуга и подкрепа работиха овладените от задкулисието и олигархичната задруга национални телевизии. Там кукловодите впрегнаха верните си марионетки да вдигнат истерия, обяснявайки колко грандиозни и значими са мероприятията на няколко оядени от зелените милиони семейства.
И все пак – все си мислихме, че дъното се стига веднъж. Уви, за Прокопиевите труженички и пионки по телевизиите, явно Марианската падина е леко кратерче, под което могат да дълбаят и дълбаят. Това именно се случи миналата седмица, когато най-големите ни медии отразиха мероприятие на цифром и словом 19 (деветнайсет) зелени човечета, протестиращи (те си знаят защо) пред земеделското ведомство.
Припомняме, че същите зелени талибани буквално тероризираха една от големите телевизии, за да ги отразява повече и повече – организираха протести, нападаха журналисти, плюха, псуваха и обиждаха репортери в национален ефир. Но въпреки това медиите продължават да им угаждат, страхувайки се от зеления рекет и
Прокопиевата кафява медийна бухалка.
Явно рекетът продължава да работи. Щом 19 грантаджии получават достъп до милионната аудитория когато и както си поискат. Само защото плашат журналистите с кална атака по тяхната репутация/реноме/биография, с пасквили, памфлети и жлъчни подигравки в Прокопиевия фекален катапулт, с протести под прозорците им.
Но нека журналистите, поддаващи се на отчаяния Прокопиев/зелен натиск се замислят за професията си, за причините да я упражняват. И най-важното: на кого всъщност трябва да служат – на обвиняем/запориран олигарх и преторианската му гвардия или на българското общество?