С почит към Вацлав Нижински, Валеска Герт, Жозефин Бейкър и Хари Шепард започва 11-ият Международен фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. Марк Томкинс (Франция/САЩ) ще представи солата си, обединени в спектакъла „В почит към…“ на 20 април от 19.30 ч. в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, съобщават организаторите, цитирани от БТА.
В афиша на фестивала, който продължава до 30 април под мотото „Извънредно положение“, са още четири заглавия от Международната програма – „Хабитат“ на Ури Шафир (Израел), „Пориви“ на Бенжамeн Бертран (Франция), „Жените-чудо“ на Мелани Лейн (Австралия/ Германия) и „Опиянение и гняв“ на Ligna (Германия), в който има и „българска следа“. Специален фокус на фестивала е Българската танцова платформа. В съпътстващата програма на „Антистатик“ са дискусии, лекции, работни ателиета. Фестивалните пространства са ДНК, Младежкият театър „Николай Бинев“ и Центърът за култура и дебат „Червената къща“. След някои от спектаклите ще има разговори с артистите.
„Запазете спокойствие и да танцуваме!“ – призоват организаторите по повод на мотото на фестивала. По думите им, в света, в който живеем, „извънредно положение“ означава заплаха, страх, тероризъм и контрол. В измерението на „Антистатик“ обаче наложените норми веднага спират да важат.
„Валсът на Вацлав“, „Икони“, „Под кожата“ и „Свидетел“ са четирите сола на Марк Томкинс, обединени в представлението „В почит към. . . „. Кабарето и мюзикхолът, с тяхната преувеличена театралност и еротичност, винаги са били вдъхновение за легендарния френско-американски хореограф и изпълнител. Във „В почит към. . .“ (1998) той се поставя в позицията на четири икони на модерния танц, които са били от изключително значение за него, и пресъздава тяхното присъствие и стил. Това са Вацлав Нижински, емблемата на парижкия Балет „Рус“ от началото на 20-и век, Валеска Герт, германска актриса и танцьорка, знаково име за експресионистичния танц, прочута с ексцентричните си изпълнения, Жозефин Бейкър, наричана Черната перла – една от големите диви на парижките мюзикхолове през 20-те, както и Хари Шепард, американски танцьор и личен приятел на Томкинс.
Можем ли да погледнем на „нищото“ като форма или материя, може ли да го уловим, как миналото пресреща настоящето и как това „да бъдеш тяло“ тук и сега подчинява всичко на своята воля, на своя бунт, на своята простота, на стремежа си да вижда и да бъде видяно – тези въпроси занимават Ури Шафир в „Хабитат“, с подзаглавие цитат от прочутия американски концептуален артист от 60-те Робърт Бари: „За мен нищото е най-мощното нещо на света“.
„Пориви“ пренася на сцената флуидната динамика на вятъра в непрекъснато вълнообразно движение. Един мъж, една жена, вентилатор и осезаем полъх на въздуха, който ги свързва – нищо повече не е необходимо в спектакъла на младия френски хореограф Бенжамен Бертран, чието име все повече ще се чува на международната сцена, според познавачи.
Стефан А. Щерев е автор на концепцията, сърежисьор и съпродуцент на „Опиянение и гняв“ на Ligna (Германия) – „изследвания върху авторитарния характер“. Музиката е на Емилиян Гацов, преводът – на Гергана Димитрова.
Германският колектив Ligna, специализирал се в медийните изкуства и пърформанса, и българските артисти изследват в какво се състои привлекателността на фундаментализма и радикалните общности, занимават се с логиката на исторически събития, теории и анализи и пресъздават съвременни процеси, като превръщат публиката в главно действащо лице в пърформанса.
Професионалните бодибилдъри Рози Харте и Натали Шмид са изпълнителките в „Жените-чудо“ на Мелани Лейн, който „обединява силата и уязвимостта, репрезентацията и трансформацията, атлетизма и женствеността и провокира диалог с възприятията ни за тези категории“.
Между пърформанс и изложба е най-новата работа на Иво Димчев Avoiding deLIFEeath – от заглавията в Българската танцова платформа. Артистът изследва седем от любимите си творчески дейности – преподаване, писане на поезия, рисуване, композиране на песни, изпълнение на импровизиран концерт за пиано и глас, снимане на музикално видео, даване на интервю.
С трудно уловимото, „задкулисно“ обсебване на човека от инерцията, в която попада животът му, се занимава „Мейнстрийм“ на Марион Дърова с музика на Иван Шопов и Александър Евтимов – Шаманчето, с участието на Борис Георгиев, Христо Ушев и Ина Гергинова.
Бурлеск пърформънсът „Неон“ се интересува от тялото, което предизвиква, провокира, флиртува и познава себе си като форма на протест, по думите на авторите Александър Георгиев – Аце (Македония/Швеция), Жана Пенчева – двамата са и участници в представлението – и Ирена Цветанова.
Ирена Цветанова си партнира с Ива Свещарова и Виолета Витанова в движенческия пърформънс „Голем“ на Анна Данкова, който „изгражда минималистична абстракция на консумацията като титаничната центрофуга от ресурс-продукт-боклук, като чудовищна движеща сила – било то емоционална, сексуална, пазарна, информационна“.
Заглавието на новото представление на един от най-активните съвременни български хореографи Живко Желязков – FlapSe, е съчетание и от flap, ударът на крилете на птицата при полет, и lapse, въздушно течение, и назовава гранично състояние, в което споменът „отнася“ тялото и съзнанието.
Вечерта на младите хореографи на Балет „Арабеск“ на 29 април в Музикалния театър е част и от програмата за 50-годишнината на трупата, която се чества през целия сезон. Включени са две миниатюри на изявени солисти на балета, сега в ролята на хореографи – „Моето второ аз“ на Асен Наков и „Пътят ми с теб“ на Ангелина Гаврилова.
В Българската танцова платформа на „Антистатик“ са още Shamebox на Ива Свещарова и Вили Прагер, „Синхроничност“ на Станислав Генадиев – което не се препоръчва за хора с повишена фоточувствителност, „Мадам Кифла“ (с ударение на последната сричка) на Мирослава Захова – представление, разискващо възприятията за красивото женско тяло, „Невъзможност в най-чист вид/Фрагменти в движение“ на Стефания Георгиева, „Саломе“ на Мирослав Йорданов, „Историята на вчерашния ден“ на Галина Борисова.
Празникът завършва с Antistatic парти с DJ Genda – Станислав Генадиев, професионален хореограф и танцьор със собствен стил, който чрез подбрани минималистични движения на тялото рисува аналогии с природни и социални процеси. Тази естетика артистът следва и в подхода си към музиката. В композициите си съчетава семпли сигнали, записани от виртуални и аналогови машини, и „полеви“ записани звуци.
„Антистатик“ се организира от „Брейн сторм проджект“, асоциация „Информбюро“ и „Червената къща“ в партньорство с Министерството на културата, Столичната община, български и чуждестранни културни институти у нас, посолства и други.
Информацията е на БТА.
