Антибиотичните свойства на меда се обясняват с отделянето в него на водороден пероксид в резултат на ензимната реакция, катализирана от глюкооксидазата. Учените вече са успели да определят ясна корелация между количеството водороден прекис, съдържащ се в меда, и антибактериалната му активност.
Този факт може да се обясни с приведените примери за това, че пробите от мед, съдържащи големи количества от ензима каталаза, (който разрушава водородния пероксид), притежават незначителна антибактериална активност, и фактът, че добавянето в меда на пречистена каталаза отслабва или почти напълно предотвратява антибактериалната активност срещу златистия стафилокок.
По време на съхранението на меда количеството каталаза постепенно се понижава и се увеличава съдържанието на водороден прекис. В тази връзка, антимикробната активност на меда се увеличава.
Медът има положителен ефект върху метаболизма, особено на чернодробната тъкан.
Захарите, които постъпват в организма ни с меда, имат антитоксичен ефект. В черния дроб от глюкозата се произвежда гликоген, с който се насищат чернодробните клетки, а след това той навлиза във всички органи като енергиен материал и като антитоксично вещество.
