Като предизвикателство, свързано с много рискове определя дебютния си пълнометражен филм „Не ме докосвай“ румънският режисьор Адина Пинтилие. Филмът бе отличен със „Златна мечка“ на Берлинале и скоро излиза на екран и у нас. Пинтилие е гост на София Филм Фест.
Лентата разказва историята на жена, която изпитва панически страх от чуждо докосване, защото не може да приеме тялото си за свое. За едни филмът е проява на абсолютна откровеност, други го определят като чисто воайорство.
„Не ме докосвай“ не е просто филм, а проучване на интимността, което започнахме преди години. Проектът е замислен за много платформи. Ще има още няколко пълнометражни филма и серия от по-кратки. Планираме да направим и интерактивен пърформанс в музей, където ще има възможност за взаимодействие директно с персонажите, а също така и видеоинсталация и интерактивен сайт. Така че е доста по-сложно“, разказа Адина Пинтилие в специално интервю за „Хоризонт“.
„Това е дълбоко хуманен филм, предложение за диалог. Целта му е общуването с възможно най-голям кръг от хора. Комуникацията, която филмът предлага, е много уместна, защото е покана за емпатия, покана да прегърнеш другия, различния от теб. Този диалог е особено приложим днес, когато наблюдаваме възхода на националисти и крайно десни формации към властта. Агресивният дискурс, нетолерантността и злоупотребата нарастват навсякъде. Този тип филми са много важни в такива дни. Мисля, че може да има комерсиални прожекции, но може да съществува и в галерия, музей, концептуално пространство“, смята Пинтилие.
За нея филмът е предизвикателен от две гледни точки – като процес, но и като финансиране:
„Защото разказваме сюжет, който за хората е табу и в какъвто е трудно да се разровиш. Но е предизвикателство и защото провокирахме границите на киноезика. Със смесицата между фикция и реалност, ние не работихме по класическите правила на фикционалното кино и имаше много непредвидими моменти. Камерата беше повече свидетел. /…/ Често героите на филма са в диалог с камерата и зрителя. В този смисъл много от хората, които ни финансират, са се почувствали несигурни, защото това е необичаен начин да правиш кино. Но това не е експериментален филм, защото представата за експеримент е стигматизирана – че филмът е нишов, за малка елитарна публика. Това просто не е вярно. „Не ме докосвай” е експеримент с киноезика, но е много достъпно и човешко предложение за общуване.“
Трудно възприемаме голотата, тялото, сексуалността, въпреки че са важна част от живота ни, подчерта Адина Пинтилие във връзка с разгорелите се около филма дискусии за границите:
„Филмът е огледало, но диалогът по темата за някои е неудобен. Защо не можем да го приемем? Да, всеки има тяло, фантазии, сексуално поведение. По време на снимките работихме с книга на психоаналитик и терапевт, според която сексуалното поведение и фантазии са ключ към психиката ни. Ако можеш да погледнеш честно към тези аспекти от живота си, пред които често е много неудобно да се изправиш, можеш да разбереш толкова много за други динамики в общуването, които те затрудняват. Когато не се съдиш прекалено строго и започнеш да се разбираш, ще приемеш себе си, но и другите. Този процес насърчава емпатията и толерантността, въобще окуражава ни за друг тип комуникация в обществото.“
Често се надяваме толкова силно на контакт, търсим интимност, но защо е толкова трудно да я постигнем, да разчитаме на другия, пита Адина Пинтилие:
„Филмът те кара да осъзнаеш това как някои вътрешни граници могат да те спрат в отношенията ти с другите. Мисля, че помага да разбереш повече както себе си, така и останалите, помага да се доближиш до човек, който може би е много по-различен от очакваното, но пък разбираш, че в него има толкова красота и хуманност. Филмът е покана да поставиш под въпрос собствените си предубеждения за интимността.“
Цялото интервю на Лора Търколева с Адина Пинтилие чуйте в звуковия файл.
