Днес в Зала 1 на НДК ще се състои поредният концерт на GENESIS ORCHESTRA с диригент и основател Йордан Камджалов. В програмата: „Симфония на скръбните песни“ от Хенрик Гурецки и филмова музика. През 2015 г. Камджалов поставя Симфонията за първи път, заедно с Хайделбергската филхармония, на която е главен диригент по това време. Сега се чувства много по зрял и достигнал до по-различно усещане за същността на творбата.
Този път звезден партньор и солист на GENESIS ORCHESTRA ще бъде вълшебната Лиса Джерард, която миналата година беше гост в концерта на хор „Мистерията на българските гласове“. Тя участва в новия им албум, с аранжименти на Петър Дундаков. Певицата е известна с участието си в „Дет Кен Денс“ и с филмовата си музика. Най големият и хит е от филма „Гладиатор“. Мъдра и мистична, нейните изпълнения са като молитва или медитация. Между другото – Лиса Джерард сподели, че се моли на измисления от нея език, така както и пее на този свой език. От маестро Камджалов разбрахме, че още преди да започне да се учи от Моцарт и Бах, той е приел в сърцето си Лиса Джерард като свой учител. А самата Лиса отдавна е разказала в свои интервюта за любовта си и възхищението си към българските гласове. Те са променили из основи представата и за музика. Признава, че се е учила от тях и е разбрала, че този начин на пеене е изключително въздействащ и води до сълзи в очите на хората, носи усещане за силата на женската енергия, на планината и на земята, усещане за пътуване, усещане, че лодката и се намира в правилната река. А като чуете музиката на Лиса Джерард, непременно ще доловите специфичните трели на певиците от Родопите.
Как се стигна до съвместната работа и до проекта „Симфония на Скръбните песни“ на Гурецки. Каква е философията на скръбта, претворена в музиката му? Как я усещат и тълкуват – това бяха въпросите на Бояна Андреева към Лиса Джерард и Йордан Камджалов. Чуйте отговорите в прикачения звуков файл.
Йордан Камджалов: „Скръбта и нейното преодоляване“ – в трите части става въпрос за тази тема. Първите две части са молитва, а третата част е полска народна песен. Цялата симфония отива към тих и смирен катарзис. Завършва ултра светло, едно помирение със скръбта. Има една приказка която казва, че радостта и скръбта са две сестри, които вървят ръка за ръка заедно. Мисля, че до там е стигнал Горецки – няма паника няма истерия, няма криза, няма депресия, няма травма. Има надежда светлина и спасение… Над радостта и над скръбта всичко се слива.
Лиса Джерард: Усещам,че ариите са нещо като молитви и вдъхват нов живот. Скръбта е много важна част от живота… Тази музика е начин да се отделим от скръбта… изгражда се нещо като вакуум, който ни помага да преодолеем тъгата.