
Докараха го в насипно състояние: с натрошени крайници, премазани дробове, спукан далак, кръвоизлив в стомаха, вероятно парализиран и със сигурност сломен. Но в съзнание.
През две стаи в реанимацията лежеше неизвестната му спътничка от колата – млада, изящна, разкъсана и унесена в тежка кома.
Катастрофата бе ужасяваща – рязаха вратите и покрива, за да извадят телата, без никой да вярва, че в тях се е стаила искрица живот.
Живот. Какво бе останало от него. И най-вече в него. Едно изменчиво минало и едно илюзорно бъдеще.
В матовото стъкло на болничната врата се очерта сянка. Позна я веднага. Беше жена му.
Действащи лица: Мартин, Мартина, Анелия, лица от лабиринта
Въведение
Глава първа
„Трима”
разказвач: Боряна Дукова
Глава втора
„Двама”
разказвач: Мария Христова
Глава трета
„Любовен елексир или елексир на властта”
разказвач: Янислава Вълкова
Глава четвърта
„Другата”
разказвач: Рени Нешкова
Глава пета
„Къде изчезна любовта”
разказвач: Весела Люцканова
Глава шеста
„За кожата на една любов”
разказвач: Тео Буковски
Глава седма
„Софийските чадъри”
разказвач: Роберт Леви
Глава осма
„Любовни лунатици“
разказвач: Тодор Тодоров
Глава девета
„Мартин„
разказвач: Аспарух Симеонов
Глава десета
„Лудият Пиеро“
разказвач: Светльо Гагов
Глава единадесета
„Пет жени и пет мъже“
разказвач: Вал Тодоров



