Когато за пръв път се получат симптоми на множествена склероза, като умора, вкочаненост или затруднено ходене за 24 и повече часа, се говори за клинично изолиран синдром. В този момент не е ясно дали въпросният индивид е засегнат от множествена склероза или не. Той обаче е с по-голям риск от развитието й.
Изследването обхванало над 1100 души на средна възраст 36 години в Южна Калифорния. Половината участници били диагностицирани с ранна форма на заболяването или с клинично изолиран синдром. Били анализирани също 13 генни вариации на група гени, които регулират нивото на мастните киселини. Оказало се, че две от 13-те генни вариации са свързани с по-малък риск от множествена склероза, независимо каква е консумацията на риба. Това навежда на мисълта, че някои хора имат генетично предимство при регулирането на нивото на мастните киселини.
„Известно е, че омега-3 мастните киселини имат неврозащитен и противовъзпалителен ефект, който може да осигури потенциална защита срещу множествена склероза“, отбелязаха учените. Изследването обаче не е открило причинно-следствено връзка.
Резултатите от него ще бъдат представени на годишната конференция на Американската академия по неврология през април в Лос Анджелис.