На пети март, в Националния исторически музей в столицата ще бъде открита уникална изложба от пафти и стари български бижута. Те са притежание на колекционера Антонио Василев, който е сред учредителите на Съюза на колекционерите в България и голям радетел и пазител на българския фолклор и традиции. Той е събирал пафтите, някои от които са с размер до 40 сантиметра, цели 20 години от всички краища на страната. Освен това колекционира и уникалните за цял свят печати за български хляб. Другата му страст са иконите. За предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Василев сподели:
Колекцията съдържа пафти и накити, които са от 16-и, 17-и, 18-и и 19-и век – българско Възраждане. Те са от цяла България. Това е един от най-разпространените накити. Всяка жена в миналото, когато се зажени, мъжът, който иска да я вземе, трябва да ѝ направи пафта – да я поръча в зависимост от неговите възможности. Фактически това е накит, който тя носи до гроб. Не може да се предава. Знае се, че е пафта на бабата и не може да я носи новата булка, защото просто нейният съпруг трябва да ѝ направи пафта. Правят се предимно от сребро – сребърна сплав с живачна позлата, което е било убийствено за майсторите. Хората, които са позлатявали, са умирали след 7-8 годишна работата, защото златото се е нанасяло заедно с живака. Изпаренията, непосредствена близост до живака и работата с него са водили до по-ранна смърт на майсторите, които се занимавали с този занаят
Пафтите са различни видове – филигранни, ковани, със седеф и камъни, с копита, които са издълбани в различни житейски сцени или флорални сцени или иконографски сцени…
Своеборазните приспособленията, с които се закопчава дамския колан варират между 10 и 40 сантиметра. Според фолклора, размерът им е бил признак на богатство.
