Като психотерапевт (под супервизия) се позовава на интегративни терапевтични подходи, включващи основно психоаналитични и когнитивно-поведенчески техники при работа с психологичните и психичните проблеми на хората. Повлиява изключително благоприятно проблемното функциониране през пубертета и юношеството през арт-терапевтични и имидж техники (през метафората на изображението) и когнитивни методи.
Еклектичният подход (аналитичен и когнитивно-поведенчески в случая) дава шанс на пациента да се докосне до най-дълбинните си страхове – да преживее, но контролирано, тяхното повторение в терапията, и в крайна сметка да излезе от нея с чувство за не потвърждаване на първоначалните си очаквания, свързани с тези страхове – т.е. да ги надживее.
– Г-н Петров, какво е вдишването и издишването през погледа ви на психотерапевт?
– Вдишване и издишване… Напрежение и отпускане. Вземане, приемане и даване, отдаване… Нужно е само човек да се събуди за простите неща в живота си, които често са тънката червена нишка, разграничаваща здравето от болестта, нормата от патологията.
Вдишването е зареждането – вземането от живота, а издишването е подготовката за презареждането – даването, отдаването, подаръка ни към него. Да издишаш е като да се подчиниш на живота, като да се довериш на себе си. Метафорично, човешкият организъм притежава акумулаторна батерия с приблизителен живот 70-80 години. Вашата батерия е вашият бял дроб. Колко ще е продължителността на живота на вашата батерия не знам, но “производителят” (прости ми Господи) винаги е отпускал двайсетина години остатъчна мощност при правилна експлоатация.
Цялото интервю с Петър Петров четете на най-полезния здравен сайт Zdrave.to
