
Финансистът Якоб Киркегаард от института „Питърсън“ във Вашингтон предупреди, че Съединените щати ще изпаднат във фискална криза.
Това, само по себе си, не е изненадващо, но води до една много по-голяма дискусия за размера на бюджета за армията. Независимо дали говорим за това дали той трябва да е 500 милиарда, или 700 милиарда долара, трябва да признаем, че това е най-големият военен бюджет в света. Трябва също така да кажем, че това е нещо, което Конгресът, президентът Тръмп, преди това Обама и всеки президент от Втората световна война насам, е искал. Затова казвам, че увеличаването на парите за военните изобщо не е изненада. Въпросът е каква част от тези пари отиват за отбрана в истинския смисъл на тази дейност. Истината е, че тези пари се харчат безконтролно, а това безспорно е най-лошият възможен начин в целия свят.
Според него средствата за инфраструктура трябва да се увеличат:
Напълно е ясно за всеки, който живее в тази страна, че инфраструктурата се влошава. От тази гледна точка съм напълно убеден, че парите за инфраструктура трябва да се увеличават. В същото време изобщо не съм убеден, че планът, предложен от президента Тръмп и неговата администрация, чрез който те искат да накарат и инвеститорите да наливат пари в инфраструктура, ще проработи. Вижте, от 2009 година лихвите в Съединените щати са около нулата, реалните лихви – дори под нея. Това прави капиталът много скъп. Ако частните компании искаха да направят инвестиции в инфраструктура, за да се освободят от „скъпия“ капитал, можеха да го направят. Те обаче не го направиха. Ето защо смятам, че това няма да проработи, независимо, че в бюджета са отделени пари за подпомагане на тези проекти. Освен това – дори да приемем, че планът се реализира, това ще доведе до презастрояване на големите градове като Ню Йорк и околностите му, но не и до подобряване на инфраструктурата в региони, където това е необходимо и където това би имало ползи за Съединените щати като цяло.
Киркегаард смята, че правителството трябва да облага с по-високи данъци:
Според мен въпросът не е толкова в това да се правят по-малко разходи, колкото до вече въведеното намаляване на данъците. То трябва да бъде премахнато. Правителството трябва да облага с по-високи данъци. Дефицитът не се разраства чак толкова заради по-големите харчове, колкото заради липсата на данъчни постъпления. Разбира се, харчовете също са част от проблема, но не толкова, колкото липсата на приходи. Просто няма как да има най-големия в света бюджет за отбрана, комбиниран с все по-големите социални и здравни разходи за застаряващото население и с поддържането на влошаващата се инфраструктура, да се събере в 17-18% от брутния вътрешен продукт.
Финансистът посочи, че Федералният резерв може да контролира инфлацията:
Лихвите в Съединените щати трябва да растат. Отново въпросът е колко. Без съмнение Федералният резерв може да контролира инфлацията. Трябва обаче да се помисли върху следното. Близо десетилетие инфлацията беше под нивото от два процента, което е целево и което се счита за здравословно. Сега можем да се запитаме – дали известно време на трябва да се позволи инфлацията да бъде над това целево ниво от 2%? Аз не се съмнявам, че Федералният резерв ще увеличи лихвите и първият скок ще бъде през юни. Въпросът е дали ще продължи със същия темп, както очакват пазарите. Аз мисля, че няма да е лошо инфлацията да расте малко по-бързо в следващите една – две години. Да речем – покачване с 3%. Със сигурност това няма да е катастрофално за американската икономика. Това обаче ще означава, че Федералният резерв ще трябва да забави темпото и няма да увеличава лихвите по четири или пет пъти през следващите две години.
