Това е „Приказка за доброто, което понякога боли“, пише в анотацията си режисьорката Василена Радева и още: Приказка за радостта да гледаш нагоре, към небето, да виждаш цветовете, осветени от слънцето… с очите на дете.
Катрин Ан създава пиесата „Малката морска сирена“ по приказката на Ханс Кристиан Андерсен. В събота – 3 декември се състоя премиерата. Залата на Театър София беше препълнена с малки и големи, дошли да се докоснат до магията на приказния свят.
След спектакъла, нашият театрален наблюдател Златна Костова ни срещна с режисьорката Василена Радева. Българските почитатели на Андерсен знаят, че накрая Малката русалка се превръща в морска пяна, но тук финалът се оказа щастлив. Василена Радева обясни, че от времето на социализма краят на приказката е променен, а в оригиналната приказка Русалката придобива душа. и това е един религиозен край, който не е бил удобен за „соца“. Оригиналният финал е светъл и оптимистичен, а пиесата е колкото за деца, толкова и за възрастни. Аз обичам новите предизвикателства – каза режисьорката и допълни: а самата приказка има много пластове и силни метафори, които въздействат и на децата и на възрастните. Малката русалка жертва нещо много ценно за нея -гласа си. Онемява. Тя е няма за света и колкото и да е прекрасна, се оказва различна. Темата звучи актуално в дношно време, защото нашето общество трудно приема различните – нещо, което дава тема за размисъл на родителите и на децата – сподели Василена Радев. Чуйте цялото интервю на Златна Костова в прикачения звуков файл.
„Малката морска сирена“от Катрин Ан
Творчески екип:
Превод Наташа Колевска
Режисьор Василена Радева
Сценограф Свила Величкова
Композитор и вокален педагог Петя Недева
Хореограф Марина Попова
Участват:
Симона Халачева, Юли Малинов, София Маринкова, Петя Силянова, Невена Калудова, Сава Пиперов, Росен Белов, студенти от НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ и Театрален колеж „Л.Гройс“
За Василена Радева: Първата ѝ постановка е „Вампир“ от Антон Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005 – номинация за наградите „Икар 2006“ за режисьорски дебют). Следват „Сестри“ от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Тунелджии“ от Д. Дюинс в Артхостел „Usually we spend our time in the garden“ – София (2009), „Грозният“ от Мариус фон Майенбург в Театър „София“ (2009), „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания) – с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението“ от Т. Бухщайнер в Младежки театър – София (2010, награда „Аскеер 2010“ за изгряваща звезда, награда „Икар 2011“ за най-добър спектакъл, награда за изкуство „Стоян Камбарев“), „Карнавал.com“ от Ж. Галсаран в Младежки театър – София.
