Това е книга за моя път и за пътя на други. Тя нищо не промени в мен… тези баби ме допуснаха до себе си, защото аз съм човек с тежък характер и искрено се надявам „тоз“ характер да не се е променил… не знам какво се е променило… абе станах си българка, разбрах, че съм българка и така ще бъде… нищо не ща да променям в себе си… план нямам, няма и да имам… не съм казала, че нямам желания – искам къща на село.
В „Сценична треска“ гостува Розмари Де Мео, автор на книгата “Стопанката на Господ”. Премиерата беше на 4 декември в литературен клуб Перото. Там видях озарени лица на млади и по зряли почитатели на Розмари. А те бяха изпълнили да краен предел пространството. Чух рядко срещани думи като: джигер, разгеле, да мирясам, затърколи се, требвало…Разбрах, че това не е роман, а требник или сказание…
Аз обаче съм от другите, от питащите и съмняващите се, знам, че трябва да се усъвършенствам, но какви са конкретните стъпки? Ще разбера ли, като прочета цялата книга? Търся отговор от Розмари Де Мео и от Златна Костова, която беше водеща на премиерата и е много в магията на книгата. Разбирам, че няма рецепти и всеки сам трябва да си открива пътя. Важното е да намираме и да пазим корена си. Точно това ми написа и Розмари като пожелание, когато ѝ поднесох книгата за автограф, но ако трябва да споделя мнението си като читател, потънал между страниците, ще кажа, че историята те хваща и не те пуска да вършиш ежедневните си задължения.
„Стопанката на Господ“ е книга без жанр, нещо като христоматия или библия – обяснява Златна Костова и споделя усещането си, че след като я прочетем, ставаме пречистени, окъпани-измити и по-неможещи да понасяме лъжата.
Предполагам, че за читателите ще бъде интересно да разберат какви са тайната и правилата на „наричането“ и дали всеки може да се научи да го прави? При всички случаи трябва да подчертая думите на Розмари : Магията може да те събори. Имаш ли гръб да я носиш? и Истинското знание е изпитание.
Ще се докоснете до истинската Розмари Де Мео, ако чуете интервюто в прикачения звуков файл.
