Анализът акцентира върху някои от проблемите на европейците, които живеят в градска среда, но е провокиран от провеждащия се в Куала Лумпур, Малайзия, Световен градски форум, който се провежда до 13 февруари.
Специално за страната ни е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове. Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на населението се е увеличил – от 20 на сто през 1950 г. – до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.
Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната – от близо 6 млн. селско население преди половин век – днес тези хора живеят в градовете.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си – в София с около 30 на сто, във Варна – с около 10 на сто.
Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца – минус 23 на сто и Видин – минус 22 на сто.
В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.
Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете – над 650 хиляди, или близо 25 процента, са практически необитаеми. Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София – 48 процента, във Варна – 30 процента и в Пловдив – 26 процента необитаеми или вакантни жилища.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
