Образци на християнското и народното изкуство показва Националният исторически музей (НИМ) на изложбата „Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи 15-19-и в.“. Откриването е днес от 11.00 ч. в зала 4 на музея, съобщава БТА.
Проектът е осъществен в сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Кл. Охридски“ и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
За първи път посетителите ще видят ценни образци на църковното златарското изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от 18-и в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 г. Сред акцентите е икона от 1632 г. на светците безсребреници – тримата лечители Св. Козма, Св. Дамян и Св. Панталеймон. Ще бъдат показани още просфорници (печати за хляб) от Света гора и Бачковския манастир от средата и от края на 19-и в., ценни образци на златарското изкуство – павур (съд за ракия), изработен от позлатени пафти, притежание на старата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на покровителите на златарите Св. Св. Константин и Елена.
Изложбата разкрива многообразието на епохата на дългото сбогуване на българското общество със средновековието, когато се полагат основите на модерната култура в края на възрожденския период. Единствената консолидираща сила в обществото тогава е християнската религия, допълвана от народната култура, отбелязват от НИМ.
В експозицията са иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествена школа, църковна утвар, богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи, ръкописи и ранни печатни книги с изключително влияние върху формирането на националните идеи и запазването на историческата памет като „История славянобългарска“ (Паисиева белова) от 18-и в., историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, образци на дамаскинарската и апокрифната литература.
По повод на изложбата в Детския образователен център на НИМ ще има четири занятия – писане на великденски яйца (1 март), приготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфия (май), изработване на глинени икони (юни).
