Антони Георгиев представя в Бургас около 40 свои фотографии от Шотландия, от този свят на тръни и мъгла, жилави треви и обрулени хълмове, ронещи се замъци и оръфани от времето каменни къщи без прозорци, на потоци и езера и океански води, които пълнят, изпразват и отново напълват земята. И накъдето да погледнеш – стоманеносивото небе, каквото няма на европейския континент.
Откриването на изложбата е на 9 февруари в Морското казино, където е предвидена и среща с посланичката на Великобритания Ема Хопкинс. Другата свързваща българска нишка ще са текстовете на Капка Касабова, която тъкмо получи наградата „Stanford Dolman Travel Book of the Year“.
Въпреки старата китайска поговорка, че един образ говори повече от хиляда думи, с думите на Капка, образите разказват по- дълбока история, отколкото ако бяха останали само снимки, отбелязва Георгиев и продължава:
В Шотландия, на една територия чувствително по- малка от България, се сблъскват архитектонично пейзажите на Севера и Юга, пейзажите на Европа и Америка. Разбира се с многото острови, запокитени в Северно море, в Ирландско море.
Този тип фотография е бавно занимание, не е нещо, край което просто можеш да минеш и да го заснемеш. Изисква се търпение, често в часове от деня, в които другите хора са в леглото или в кръчмата. Станеш ли рано имаш друга светлина.
Фотографията е много техническо изкуство, но от друга страна каквато и техника да сложиш в чантата, колкото и да тежи тази чанта, тя няма много да помогне в случай, че няма човек, който знае какво да прави с нея.
Едно от фотографските попадения на Антони е от най- северната точка Dunnet Head- малък полуостров с морски фар. Най- далечното място, на което човек може да отиде на основния британски остров. При ураганния вятър, силен до такава степен, че да клати колата му и почти да я преобърне, той едва успява да отвори вратата, да направи статив и десетина кадъра с фотоапарата:
Две седмици по- късно в комфорта на дома си разглеждам тези снимки и какво да видя: този очакван кадър е Северно сияние-цялото небе зелено, всички характеристики бяха там, ето още един пример, който илюстрира схващането, че понякога фотографията ни помага да видим неща, които в истинския живот не можем да видим.
