В първия ден от февруари в „Радиоприемница“ продължихме темата с висшето образование по изкуствата. След Музикалната академия в София, НАТФИЗ и Националната художествена академия, остана да разберем какви са възможностите и преспективите пред младите хора, избрали музиката и танца за свой професионален път и образование в Академията за музикално-танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
От четирите висши училища по изкуствата в страната, АМТИИ е единственото извън София, създадено през 1964 година. През 1972-ра година филиалът се преобразува в самостоятелен Висш музикално-педагогически институт, като по това време стартира и обучението по музикално-фолклорни специалности, с което мисията на новото висше училище придобива уникален характер.
За негов първи ректор е избран професор Асен Диамандиев, който стои в основата и на инициативата да има музикално висше училище извън София. През 1975 година се появяват и хореографските специалности, което закономерно води до ново преименуване на висшето училище през 1995 година – този път в Академия за музикално и танцово изкуство.
Скоро след това в програмата е включено и изобразителното изкуство и това напълно естествено оформя сегашния облик на Академията по изкуствата. Преподаватели там са ярки личности, известни и утвърдени творци и учени. Двама от тях бяха наши гости днес – проф. Даниела Дженева – зам.-ректор на АМТИИ и главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“ и доц. Владимир Владимиров – ръководител катедра „Музикален фолклор“ в АМТИИ и диригент на Академичния народен оркестър.
Семейството ми живее с танца вече три поколения, даже четири, защото и внучката ми танцува.
Академията стана моя съдба през 1978 година, когато кандидатствах, приеха ме и досега си извървях пътя на дипломант, хоноруван преподавател, явих се на конкурс, бях ръководител катедра, сега съм втори мандат зам.- ректор на художествено-творческата дейност, но танцът е моят живот, Академията е всичко за мен, каза проф. Даниела Дженева.
Досега не се бях замислял какво е Академията за мен. Чувствам се като в дом, един дом на изкуството, пълен с приятели, които всеки един момент могат да застанат до теб, да ти дадат съвет, да те подкрепят в труден момент. Място, където можеш да научиш много за музиката, за изкуството, не само за фолклора, в който ние сме се специализирали. Наистина, чувствам се добре, като в дом, добави и доц. Владимир Владимиров.
Младите хора, които идват в Академията, са мотивирани. Те вече идват да учат. Мина това време, когато се идваше, за да се избегне казармата, или защото татко така е пожелал. Студентите сега имат определени изисквания, избират си дисциплини. Преди години си знаехме – учебният план няма пипане години наред. Сега непрекъснато си контактуваме, а когато е възможно, правим промени, за да отговаряме на изискванията на студентите.
В нашата област студентите очакват да излязат и педагози и творци, да научат и методиката и начина на строеж, драматургията на танца. А ние ги приемаме по това, дали могат да танцуват. Много е важно да могат да чуват музиката. Защото един танцьор, който иска да стане хореограф, не чува ли музиката, не е ли запознат, няма време след това да се научи за 4 години. Нашите студенти работят изключително много и предполагам, че тези, които кандидатстват при нас, точно за това идват, посочи проф. Дженева.
Как се създава хореография и как един творец се учи да гради спектакъл – чуйте в звуковия файл.
