Един такъв човек е Цветана Джерманова – последната оцеляла от трудовите лагери на народната власт. Тя е живата памет на случилото се през тъмните години на комунизма – затова решава да остави своите писмени свидетелства за начина, по който властта превъзпитавала инакомислещите.
80-годишната Цветана сяда зад компютъра и започва да пише. Книгата „Изповед – спомени от лагерите“ разказва за любовта, раздялата и за самоувереността на едно момиче да се изправи срещу властта.
Преди да се изправи срещу народната власт Цветана става част от Работническия младежки съюз, с който след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическата партия влиза във властта. Младото момиче обаче бързо се разочарова.
„Ние бяхме реалисти. Ние – хората от село, видяхме изведнъж неща, за които не се знаеше по тези места“, сподели пред Bulgaria ON AIR жената.
В пернишката гимназия Джерманова се увлича от идеите на анархистите, а по време на тайните сбирки среща и любовта си.
В една декемврийска нощ тя е арестувана и повече от 20 дни е държана в килиите на Държавна сигурност в Перник. След това е изпратена за превъзпитание в лагера „Белене“.
„Аз имах право на 2 писма на месец и с моя съпруг си пишехме постоянно. Относно лагера е въпрос на време да свикнеш – когато свикнеш, че ще умреш, вече си по-свободен. Мечтата ми беше да надживея системата и това се случи. Но как може човек да бъде жесток? Какво трябва да притежава“, допълни Джерманова.



