Думата „разпад“ не описва точно ставащото в ЕС и задаването на крайно дясна вълна. По-скоро става дума за екзистенциална криза свързана с основни опорни положения, ценности, въз основа на които е създаден ЕС.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ преподавателят по философия доц. Здравко Попов – диполмат, експерт по международни отношения и съветник на президента Желю Желев.
Става дума, разбира се, за изключително изумителната липса на взаимодействие между националните правителства и между наднационалните институции – нещо, което е напълно наистина наблюдаемо днес. Все повече и повече тече един процес на ново осъзнаване на национален интерес и някакъв нов начин да се дефинира отдолу някакво национално позициониране и в рамките на Европа и в рамките на глобалния свят.
Брекзитът беше може би най-яркия симптом на тази екзистенциална криза на ЕС. Изглежда имаше подценяване на идеята за национален суверенитет, на идеята за национална идентичност, културна идентичност.
Всички тези неща изглежда бяха пренабрегнати и в така да се каже ускореният темп да се изгражда именно съюзна институционална форма на управление. Тоест, в желанието си да се овладее наднационалната власт, някак си се загуби перспективата, че тази наднационална власт в голяма степен е свързана и взаимозависима и донякъде е функция на националните власти.
Попов припомни, че ЕС е създаден като съюз на суверенни държави и целта му е била да създаде възможности националните общества да живеят в по-добър свят, а не да станат глобална общност.
Глобална общност започна да се получава след Маастрихските договори. Тогава този сравнително по-спокоен, по-ценностен и по-приемлив за мнозинството граждани в Европа проект за ЕС някак си беше подменен – от проект на хоризонтална координация и взаимодействие, със създаването на вертикална структура, която пряко беше обвързана с идеята за наднационална власт.
Националните общества са се отчуждавали от националната власт и това е „пробило“ в страни с по-висока чувствителност за свобода, демокрация и самоличност, коментира той и даде за пример Великобритания, където още Тачър е възразявала, когато премиерът Джон Мейджър е подписал договора от Маастрихт.
Според учения, за да има ЕС бъдеще, е задължително да има внимателно и спокойно преосмисляне на европейския проект така, че той да отговаря на предизвикателствата на деня.
Всякаква трескавост и паника, която произвежда сегашният политически елит в Брюксел, повече увеличава напрежението и тревожността, отколкото да създава някакви правдиви посоки на промяна в Европа.
Попове на мнение, че предложението на руския президент Владимир Путин за евразийско партньорство не е заплаха за единството на Европа, но за диалога на Европа с Русия, трябва да се мисли и през диалога Европа – САЩ
От тази гледна точка, проблемът за взаимодействието с Русия до голяма степен е свързан и с взаимодействието със САЩ. В момента, поне на нивото на посланията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, ние чувстваме, че Доналд Тръмп все едно казва на Европа: „Време е европейците сами да се оправяте, да спрете да търсите застрахователни агенции в американската външна политика и американската военна политика. Трябва някак си да се съберете и да разберете, че вие имате своя собствена отговорност, свое собствено решение на проблемите и не непременно да се надявате, че Америка ще покрива всички ваши дефицити в каквото и да е било“.
Ако това е така Европа сега вече трябва да преосмисли наистина отношението си към Русия при тази ситуация, в която тя най-после ще има възможността да бъде самостоятелна, така да се каже, да стане зряла, да порасне.