От края на 15 до началото на 17 век, турците непрекъснато нападат земите на днешна Хърватия. По време на поредните им опити да преминат хърватската брегова линия, около 1600 г., пиратите в близост до град Сен, предупредили жителите на Риека, че османските войски са съвсем близо и че вече навлизат в Горски Котар. Разказват, как в тези, изпълнени със страх и ужас дни, дори хърватският благородник Никола Зрински, влизал в многобройни битки с османците, се чувствал обезверен и безсилен и можел само да наблюдава от градината на замъка си Гробник, как турците се подготвят за поредната атака долу в равнината. Османските войски превземали едно след друго селата и градовете, рушели къщите и вкарвали конете си в църквите. Хората бягали горе, в планината. Те нямали оръжие и единственото им спасение било да са скрият.
Според легендата, спасението дошло от двама братя, въоръжени само с прашки. По-точният стрелец от двамата сложил едър камък в прашката си, прицелил се и успял да улучи в окото турския паша, долу в лагера, така, както си пушел лулата. Щом убили предводителя им, турските войници се разбягали. В същия миг върху главите им от небето започнали да падат нагорещени камъни като божие наказание. Те погребали турците в Гробнишката равнина – само тюрбаните им останали да стърчат отгоре.
Скоро след това златарите в град Риека, започват да изработват обеци с особена форма – фигурки на тъмнокожи човечета с тюрбани на главите, инкрустирани със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Наричат ги морети – най-вероятно названието е свързано с думата „maurus“ (мавър).
По-късно направили и други бижута, украсени с мъжка или женска фигурка – пръстени, гривни и огърлици, брошки и фиби.
Още за моретите можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.