Но защо не е 10 минути например?
Този неофициален стандарт е постановен съвсем случайно от първите будилници с подобни функции, които се появяват през 50-те години на миналия век.
Идеята за подобно устройство хрумва на General Electric-Telеchron. Tе създават подобен модел със странното име 7H241, чиито продажби стартират през 1956 г., промотирайки го с името „Snooz-Alarm“.
Компанията го нарича „най-човешкия алармен часовник в света“, но ситуацията се променя изцяло, след като започват масово да се произвеждат дигитални часовници.
Възможностите на Snooze бутона първоначално са ограничени от механичната природа на тези устройства. Смятало се е, че всеки интервал над 10 минути е твърде дълъг. Една от причините е, че така твърде лесно хората могат да заспят отново.
Точността обаче не е играела съществена роля по онова време и инженерите са се стремели към максимум от 10-минутни интервали. В края на краищата се спират над 9 минути.
Постепенно тази идея се възприема и от евтините цифрови часовници на пазара. Дори след навлизането на по-модерните технологии, които днес доведоха до появата на смартфоните и липсата на такива ограничения 9 минути се възприема като стандарт за тях.