Как средновековната и възрожденската образност и естетика въздействат върху езика на модерните автори, каква е символната стойност на иконата? На тези и други въпроси се опитва да потърси отговори изложбата в Софийската градска галерия, озаглавена „Иконата – символ и образ в модерното българско изкуство“, която ще бъде открита утре и може да бъде разгледана до 4 февруари 2018 г. Сред представените автори са Йозеф Питер, Иван Мърквичка, Иван Милев, Иван Пенков, Цанко Лавренов, Борис Денев, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Лика Янко.
Идеята на експозицията е да се покаже и проследи как иконата присъства в светските произведения и какво е нейното измерение в това изкуство, обяснява кураторът Любен Домозетски .
През 20-те години на ХХ век започва нова, важна страница в историята на българското изобразително изкуство. Емблематични автори от този период, представени в изложбата са Иван Милев, Иван Пенков, Борис Денев, Данаил Дечев. Тогава, по думите на Любен Домозетски, иконата се появява в светските произведения със съвсем различен смисъл.
През 30-те и 40-те години интересът към иконата затихва. И все пак доста автори като Дечко Узунов, Васил Захариев, Никола Тосузов търсят образността на иконата. След 1944 г. изкуството търси нови теми и сюжети, нов пластичен език, отбелязва Любен Домозетски и уточнява, че иконата и интересът към нея се появяват в края на 50- те и началото на 60-те години.
Всъщност амбицията на куратора на изложбата е показването на иконата като артефакт и появата на една нова образност в светските произведения.
Още за изложбата – чуйте в звуковия файл.