На финала на стихотворението „Поезия“ от новата си стихосбирка, проф. Александър Шурбанов пише: Животът е едно безспирно мятане/ към недостъпния простор на въздуха.
Какво е животът и как се преминава през него, какви следи оставя в нас и какви следи ние оставяме в него? Най-общо това са въпросите, които занимават поета. Подбраните стихотворения в книгата с интересното заглавие-неологизъм „Предслънце“ съставят пъстра картина на света и едновременно с това проблематизират съществуването на човека в този свят. В послеслова си към стихосбирката Александър Шурбанов казва за заглавието следното: Новоизкованата дума постепенно изтика предварителното обяснително заглавие на стихотворението и зае мястото му, а после се наложи и като наслов на целия сборник. Струва ми се, че тя символизира надеждата сред сенките на битието, което огрява отвътре по-голямата част от творбите. Важно е да се спомене, че поредицата, в която излиза „Предслънце“, винаги поставя едно стихотворение от книгата отгоре на корицата и така е в случая с едноименната творба.
Едуард Хърш определя поезията на проф. Шурбанов като настойчиви послания от дълбокото, а Том Филипс пише, че неговата поезия не спира да се отплаща за всеки внимателен прочит. Впрочем това е един от белезите за високото качество на тази поезия. Книгата е авторска подборка на стихотворения, излизали в досегашните девет поетични книги на Шурбанов, както и съвсем нови стихотворения. Тя излиза в същия вид и на английски език, като преводът е на самия автор (с участие и на преводачи от Англия, България и САЩ).
