– Г-н Станишев, някои анализатори и политици са на мнение, че Европейският съюз ще се разпадне и дори работят за това, вие как оценявате тези нападки?
– Мисля, че това е доста пресилено и прибързано като политическа теза. Факт е, че преди една година, когато се случи референдумът за Брекзит, имаше сериозни притеснения и то с основание. Защото се случи нещо безпрецедентно досега – една от старите страни членки, чрез референдум, да вземе такова решение. Това обаче имаше и друг отрезвяващ ефект върху много общества. Особено наблюдавайки какво се случва всъщност в преговорите за Брекзит, все повече хора виждат, че ставаше дума за един популизъм. И тезите на тези, които бяха „за“ напускане на ЕС, бяха основани на лъжи. Като се започне от това, че Великобритания ще запази всички свои ползи – достъп до общия пазар и други неща, но просто няма да плаща вноската, специално за по-бедните страни. Това се оказа една измама. Аз ще ви припомня, дори имаше един автобус, разхождащ се там, с изписани огромни суми колко ще се спестят.
– В този ред на мисли, смятате ли, че Великобритания направи грешка?
– Това е решението, за което според мен, предстои да съжаляват британците. Всъщност и Европа губи от това. Никой не го е спирал. Винаги сме казвали, че това решение не е добро и че то ще нанесе щети на европейската идея и Европа. Но това, което се случи от тогава досега доведе до отрезвяване на много общества и много хора, дори критични, по отношение на Европейския съюз. И аз имам много критики, за начина, по който функционира ЕС. Не е съвършено това, което имаме, но много повече може да загубим. Това не е, за да се успокояваме, защото очевидно, ако ЕС не се промени и не покаже воля да прави политики, които помагат и засягат гражданите, тогава този прозорец от възможности за обръщане на тенденцията, може да се затвори. Отново да има голям ръст на крайни националисти, анти-европейски партии и прочие. Затова всъщност е това, което правят социалистите в Европа. Работим за една социална Европа, която е обърната с лице към проблемите на гражданите.
– Това е свързано с опорните точки, които представихте на втората икономическа конференцията на ПЕС за годината.
– Без такава промяна, хората ще останат разочаровани. Огромна част от европейците усещат институциите на Европа и Съюза като цяло далеч от техните проблеми.
– Това не звучи ли като една утопия. Всичко това да се случи наведнъж? Най-малкото в момента много се говори за Европа на две скорости. Има много привърженици на тази идея.
– Да, има. Първо самата идея за обединена Европа, за Европейския съюз, също е една мечта. Но без мечти, не може да постигаш големи цели. Потъваш в ежедневие и прагматични цели и решения. Аз ще ви припомня, че тази идея се заражда само няколко години след една безпрецедентна и опустошителна война, която изцяло разрушава Европа – Втората световна война. Когато тя е била лансирана, бащите на идеята са изглеждали мечтатели, утописти. Но всъщност това е реално необходимото, което трябва да се случи на Европа и започва да се случва, макар че нищо не се дава в живота на готово. Давам ви следния пример: Ние от 2008 г. като политическо семейство се борим да има среща на най-високо ниво за социална Европа. Чак сега започва тази идея да се реализира стъпка по стъпка. След 1 седмица буквално ще има в Гьотеборг среща на най-високо ниво за социална Европа. Ще се приеме една прокламация. Но това не е достатъчно. Тази прокламация трябва да бъде последвана от план за действие реализиран от Комисията, реализиран от страните членки, в който има конкретни неща. Десницата разглежда това като един символичен акт – „Да приемаме една прокламация, ето казали сме, че трябва да има социална Европа“. И какво следва? Това е големият въпрос, за който ние ще се борим сега. Да се промени посоката на развитие на ЕС и тя да възстанови това, което винаги е било уникално за европейския модел, европейския социален модел.
– Нека Ви върна отново към Брекзит и излизането на Великобритания от ЕС. Как Европа ще се справи с хората, които ще бъдат така да се каже „изгонени“ от Острова? Вашето виждане.
– Това е част от преговорния процес. И за социалистите първият приоритет е съдбата на европейските граждани, които живеят във Великобритания и на британците разбира се реципрочно, които са в ЕС. И тук имаме много ясна и твърда позиция. Те трябва да получат всичките права, които са имали до сега. За съжаление консервативното правителство на Тереза Мей говори едно, а прави друго. Каква е разликата между подхода на консерваторите и лейбъристите във Великобритания. Защото лейбъристите го предложиха, британският парламент гласува, че тези, които живеят във Великобритания европейски граждани запазват своя статус, който имат към момента. Това за съжаление беше отхвърлено от техните консерватори, които са в парламента. Трябва да е ясно според мен, на британското правителство, че Европа в този процес е единна и това е първият приоритет. По-важен от финансовите уреждания и ангажименти и от всички други неща. Без неговото справедливо решаване, няма да има успех в останалата част. Това е позицията на социалистите.
– И понеже вие идвате точно от семейството на социалистите в България не мога да не ви върна и към нашата действителност. Каква е оценката, която давате в момента на процесите в Столетницата?
– Първо очевидно е, че БСП е активна опозиция, което е относително важно, защото на опозицията това ѝ е ролята – да сочи слабости на управлението, да атакува слабите места и което е следващото ниво, наистина да развива политическа, икономическа и социална алтернатива. Аз се радвам, че на последния си конгрес БСП представи алтернативна, съдържателна визия за бъдещето и на Европа, което е според мен важно за България. Беше представен също така и алтернативен бюджет, което дава възможност да се идентифицират политиките. Но има още много работа. Тя трябва да бъде задълбочена и разгърната, за да припознаят БСПхората не само като ярка и силна опозиция, която атакува, но която наистина има свой план за бъдещето на страната и за живота на хората. Това е най-важното.
– Ако трябва да дадете оценка на лидера Корнелия Нинова, каква ще бъде тя? Смятате ли, че тя се справя добре с ударите, които ѝ нанасят?
– Аз съм бил лидер 13 години, носил съм тази тежест и знам, че е леко и знам, че най-лесно се дава оценка отстрани. Всеки лидер трябва да понася удари, това е част от работата.
– Има твърдения, че по време на управленията на социалистите, България бе в един вид международна изолация. Съгласен ли сте с това твърдение.
– Това са глупости. Ако България беше в изолация по време на Тройната коалиция, кой щеше да ни приеме в Европа? Ние постигнахме в този период исторически пробив. Завършихме един процес, който продължи 10 години. Осъзнавате ли какво е 25 парламента да ратифицират договора с различни политически конфигурации – десни, леви и всякакви със свой вътрешен дневен ред. Защото не беше въпросът само да изпълним критериите за членство, важното бе да убедим 25 страни да ни подкрепят в това. Не само ЕК, а страните- членки. Сравнете този въпрос като мащаб и темата за Шенген. Аз там имам много ясна позиция. Доста години вече българското правителство е реализирало своите условия, но не е намерило начин в последните години да убедим всички страни да ни подкрепят. Така, че извинявайте, но тази теза е много несъстоятелна.
– А какво трябва да се направи, за да ни възприемат и приемат в Шенген. Какъв съвет бихте дали на премиера Борисов?
– Аз съм го дал многократно публично и не публично. След като сме изпълнили критериите за членство, България трябва да сложи много ясно на масата на Съвета този въпрос и да каже: „Това, което се случва с нашата страна в момента, е скандално безобразие. Това е двоен стандарт в ЕС, защото след като ние сме изпълнили нашия ангажимент, трябва и Съюзът да изпълни неговия. Не е приемливо която и да е страна, заради свои политически вътрешни проблеми, да прави България заложник на това. И трябва разбира се и дипломатическа офанзива, която да върви паралелно. Нищо невъзможно няма в тази задача. Трябва да се работи много здраво и концентрирано по този въпрос, защото има много хора в Европа, които продължават да работят за идеята Европа на две скорости. Тази опасност не е отминала. И затова е важно ние да заявим, но не само да заявим, а да действаме. И България да се стреми към естественото интеграционно ядро на ЕС, това означава национален план за членство в Шенген, национален план за подготовката за членство в еврозоната. Това не е въпрос за година или две, а е дълъг процес и ние трябва да започнем.
България трябва активно да се включи в един нов приоритет на ЕС – общата отбрана и сигурност, защото това са именно трите политики, по който може да се изразят нови разделителни линии, което ние не бива да допускаме. Аз от началото на тази година настоявам България да има много ясна своя визия с много конкретни параметри за неща, които засягат българите, за да знаем ние, да знаят другите другите, с какво отиваме в този процес, който се случва, а този процес е преструктуриране на ЕС.
Тук искам да обърна внимание върху един много важен въпрос – Новогодишната финансова рамка (Бюджетът на Европа от 2020 – 2027) България трябва да има много ясна национална позиция. Не на правителството просто и на мнозинството в парламента. Май месец Комисията ще представи проекта за бюджет, който е много важен за България. Давам следния пример: Кохезионната политика е основен инструмент за солидарност на Европа. Ако попитате повечето българи каква е ползата от членството в Европейския съюз – няма община където няма детски градини, училища, пречиствателни станции, които да не са построени или модернизирани с европейски пари. Сега това са 70 или 80% от публичните инвестиции в България. Има намерения тази политика на Европа да бъде орязана с 30%. Това означава много тежък удар за българската икономика и хората. Ние трябва ясно да заявим с какви параметри ще се отстояваме като страна член и каква е нашата визия като страна, която ще е председател на Съвета, по този въпрос. Дискусията вече върви. Трябва да оформим много ясна позиция, защото в противен случай думата „кохезия“ в трите приоритета на България може да се окаже един празен звук, ако не се борим за това, което е в наш интерес.
По повод Бюджета в Европа има нови политики, които живота налага – по отношение на бежанците, по отношение на общата граница, по отношение на миграцията и политиката за Африка – да може хората да имат работа там, а не да се създават миграционни вълни, които плашат нашите граждани и гражданите в другите европейски страни. Но ако няма собствен ресурс ЕС и достатъчен бюджет за това, най-лесният път, по който мнозина се хлъзгат, е да орежем други политики. Кои са те? Това са две политики изключително важни за България – кохезионната и селскостопанската. Ще го допуснем ли това? Без да знаеш какво искаш, обезателно ще се окажеш там, където не желаеш да бъдеш. Когато говорим за успеха на българското председателство, всички сме заинтересовани и аз искрено работя за този успех. Трябва да има общо усилие и мобилизация, но не на базата на общи декларации, за какво ще се борим, какви са приоритетите, как ще ги постигнем!
Интервю на Цанка ДОНКОВА
