Георги Константинов е „поет на месеца“ в Столична библиотека. Един от българските поети, дали най-много от стиховете си на музиката. Спомнете си: „Съвет“ /Милена – Рок Квартет“, „Елени в житата“ /Кирил Калев/ „И много дълга е нощта“ /…/, „Стъпки“ /Трик/, „Миг като вечност“ /Румяна Коцева, Тодор Върбанов/, „Ален Делон“ /Щурците/, „Обичам те до тук“ /ФСБ/ и много други.
В интервюто, Георги Константинов отговаря на въпроса каква е причината музикантите да харесват толкова много стиховете му.
Ще разберете и какво е мнението му за българската поезия и кои са поетите от „внезапното поколение“ и защо пише за деца, какво го подтиква да го прави;
Къде се лута днес вдъхновението и дали сърцето му все още е стар модел;
Дали има малко от лудостта на гения;
А как ли се чувстват
големите гении,
които живеят
с един век напред?
Какъв е смисълът на земния ден, каква е житейската му равносметка и какво си казва, когато е насаме със себе си?
Ако чуете интервюто с Георги Константинов в прикачения звуков файл, ще разберете и каква е представата му за съвършенство – Шекспир и Вселената.
За Георги Константинов:
Георги Константинов е роден в Плевен (1943). Завършил е СУ “Климент Охридски”, специалност българска филология (1967). Бил е литературен редактор в Българска Телевизия (1967-71), главен редактор на литературното списание за ученици ”Родна реч” (от 1973). Главен редактор е на литературното списание ”Пламък” (от 1983). Директор на Издателска къща “Списание Пламък” (от 1990). Народен представител в 4-то Велико Народно събрание (1990). Заместник-министър на културата на Република България (1995). Председател на Българския П.Е.Н. – център (от 2001). Почетен председател на Българския П.Е.Н. – център (от 2013).
Автор на над 35 стихосбирки – “Една усмивка ми е столица” (1967), “Неграмотно сърце” (1978), “Общителен самотник” (1982 ), “Обичам те дотук” (1992-2002, 13 издания, над 27 хиляди тираж), “Дърво и птица” (2000), “Вечерна дъга”(2006), „Врана в снега” (2011), „Вълнение в Константинопол” (2014), „Вечно подранил” (2016-17, две издания) и др.
Стиховете му са включени в антологии на различни езици: английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др.
Автор е и на книги с есеистична проза: „Премеждието, наречено Живот“, „Човек за споделяне“ (първа и втора част) и др. Познат е и със своите книги за деца. Неговият хумористичен роман “Туфо рижият пират” е преведен на руски, френски, немски, полски, украински и други езици.
Награди: Награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983, 2013), Национална награда за детска литература (1978), Номиниран за Световната награда за детска литература “Ханс Кристиян Андерсен” (1994, 1996), Medalica Pontificia, Vaticana, връчена му лично от папа Йoан-Павел II (1996), Национална награда “Гео Милев” за цялостно творчество (2007), Национална награда “Иван Вазов” за принос в българската култура (2010), „Златен век” – почетен знак на Министерството на културата (2015) и др.