„Като дете момчетата ми харесваха, но повече с момичета съм си играла. Докато играех мъжки игри, повече се пазех да не ме ударят, не ме е привличала играта. Никога не съм се определяла като толкова различна, защото желанията ми и стрежемите ми са едни и същи“, добави Лейла.
„В 9 клас, като отидох в гимназия, изведнъж всички използваха думата с „п“. Тогава осъзнах, че нещо не е наред и това се случваше без да им кажа здравей дори. Разбрах какво се случва – аз не реагирах по мъжкия начин, трябваше да съм по-мъжествена и силна и да понасям болка. Аз отказвах да го правя и осъзнах, че не се чувствам нито като мъж, нито като жена. Реших, че трябва да има нещо друго. У нас се знае като травестизъм“, спомня си тя.
„Това бе много брутален период, имаше скандали и ревове, не беше най-лекия период за родителите ми. Не очаквах че всеки ще ме приема радостно. Баща ми понякога ми говори в женски род, но като дойде майка ми, сменя обръщението. След 15-годишен спрях да ползвам името си и мъжкото обръщение“, казва Лейла.
По думите й страната трябва да спре да налага система и модел, а децата трябва да бъдат оставени, когато пораснат малко, сами да решат как да се казват и какъв да е полът им.